Не заслужавам!
Помните ли онази глупачка,  която търсеше любовта? Да е добър,  разбран, търпелив?
Е, какво мислите стана? Ами да, намери го, но го нарани.
Появи се умното момче, добър е , прекрасен,  има проблем с говора, и ми е жал за него, защото сам си живее, сам е постигнал всичко, не е сложил заради това ,че заеква, постигнал е мечтата си да стане инженер.  И какво мислите,  че се случи? Седеше си на дивана и хапваше бананче. А аз се разревах.. Защо това прекрасно момче, трябва да е сам,  защо трябваше да се запознава с мен и да го боли? Защо? Защо?
Истина е ,че не съм като другите,по-лоша съм,  докато другите си признават какви са, аз се правя на добра, ангелче , а се оказва че съм по-гадна, и от най-гадните.
И затова не ми върви в любовите, защото аз руша всичко, което се докосне до мен .
Боли ме, но съм безсилна, не мога да се влюбя в това момче, не мога да го обикна насила, а да го правя от жал заради заекването не , не го заслужава. Не заслужава такава като мен, хем с недостатъци хем и постоянно искаща и нараняваща. При гледката на най-чистите очи,при чуването на туптящото му сърце,  как да намеря сила да му кажа, че повече не искам да се виждаме, защото ще го заболи,  а най-малкото това искам. Радвам се ,че е стъпил на крака въпреки проблема си, и точно заради това и заради доброто му сърце, той заслужава само щастие и само хубави неща да му се случват.
Като изключим това , виждахме се 4 пъти, в които усетих освен,добрината му, и липсата на опит с жените,  не го обвинявам,  аз самата съм неопитна. Не че го, обвинявам  просто това ми направи впечатление. Иначе не разбирам ,защо като влезеш с момиче в магазина , и си вземете нещо за пиене, ти ще си с раничка на гърба , а тя ще носи покупките на ръка, без дори да има торбичка????
Както и да е , не ме е срам, нито се притеснявам че аз върша такава работа, все пак когато съм сама все аз си мъкна багажа. Въпроса е там ,  че не е джентълмен. Освен това няма тези обноски да отвори врата, или да поздрави, да се отнася мило и с уважение.  Но ми е тъжно за добрия човек, сърце не ми дава плаче заради мен, аз най-малко заслужавам някой да страда за мен.
Другият ми сблъсък с тъгата беше , скоро когато ме излъгаха,само за да излязат с мен. Тъкмо усетих,че това момче ще бъде с мен, и че ме разбира,оказа се че всичко е лъжа.
Бил е обвързан, който само е целял да има някоя и друга бройка. И по-гадното от лъжата е , че дори не си призна, а трябваше да търся информация от източници. Защо ме лъжеш? Все пак от едно излизане не може да се очаква кой знае какво, но от това дали си искрен или лъжец, се вижда всичко за теб. Като го пристиснах с твърдения и факти, нямаше къде да избяга и си призна. Боли ме, че ме лъжат и правят на глупачка, но явно си го заслужавам. Понеже съм допуснала хиляди грешки и мислех,че са платени с лихвите, да ама не! Вечно ще се повтаря,  това мъчение, докато не остана накрая сам сама. Вечно отблъсквана, вечно наранявана и сама, вечно приемащи хапа от тежката си съдба. Няма любов и щастие за мен, няма ориз за сватбен ден. Има само скръб и тъга, стоя в пъкъла сама. Ридая с насълзени очи, раната в сърцето не спира да кърви, а любовта от мен , далече лети.
Погубвам себе си, здравето си, младостта и мечтите. Това е рефрен повтарящ се цял живот. Аз съм пак сама, а ти си далеч от мен любов....
Вчера беше тежкото скенерно изследване , с което се потвърди диагнозата, за вродено бъбречно заболяване. Април пак ме чака престой в болницата, и пак ще съм сама,  и пак отчаяна и пак самотна.
Нали беше различен, нали ще останеше, каквото и да стане?
Нали се кълнеше ,че съм различна и заслужавам любов?  И казваше ,че ще останеш, за да ми покажеш какво е да съм обичана.
Нали щеше да целуваш там,където ме боли? Нали раните , направени от другите щеше да излекуваш с любов? Къде си? Изчезна в забравата, не чу моя зов?
Ще умре ли, някога надеждата ми за теб?
Превързах я , и й сложих лед!