Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2019 11:37 - Простете ми, грешна съм.
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 465 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Още с настъпването на Новата година , която даже по китайския хороскоп е моята , на дивото прасе, живота ми потръгна ама на зле. Не ми стигаха неуспехите в личният живот, ами трябваше да се сблъскам с ужаса наречен генетична болест.

Не , не искам това да се превръща в супер негативен пост, в който се жалвам от живота, просто в духа на категория лични дневници, споделям драмата ми, ей така , да ми олекне. Моят ад, не е от сега , нито от преди 6 -те месеца, началото е започнало на 3.11 , когато съм се родила.

Боли ме сърцето, мислите, чувствата, въздуха, който излиза от белите дробове, също е болезнен , болят ме и сълзите течащи по бузите ми, както и сополите, всичко ме боли.

Мъка.

По хронологичен ред, трябвало е от раждането ми да ми вземат проба от петичката и да установят дали имам увеличено количество на кортизон (не ми се навлиза в медицинската част, проверете ако ви вълнува).Та, не се е случило това, и след раждането ми са ми се появили т.нар „четки“ била съм като маймунче, с много косми по тялото, идвала е баба, която ме къпе в орехова шума, и ме търка с въглен и пепел и са падали космите. Пораснах и към 11-12 клас, хоп почна голямото окосмение, всеки знае, че жените сме суетни и искаме да сме идеално обезкосмени, а при моя случай всеки ден трябваше наново да се епилирам, заради бързия растеж. Станах студентка по медицинска рехабилитация и хоп дай да си направя изследване на щитовидната жлеза, всичко е ток и жица и аз спокойна и космите ми спокойни и всичко си е по старому. Ставам 4 курс, минават държавните и ми спира цикъла, минава месец – два- три и най-накрая се решавам да отида на ендокринолог. От тук започна борбата ми за живот нормален като на другите момичета.

Явно съм била много грешна , явно съм сбъркала някъде и трябва да тегля тегло, уви няма да е за кратко, а ще продължи през целият ми ЖИВОТ.

Приеха ме в болницата август месец, една седмица ми правиха изследвания на абсолютно всички хормони и се установи, че проблемът е в задстомашната жлеза, лекувах се с хапчета 6 месеца, и март, постъпих пак. Правих отново ужасното изследване ОГТТ, пиене на глюкоза от чашка, (мега гадно е особено, когато глюкозата е повече от водата в чашата и не е добре разбъркана.). Увеличиха ми дозата на хапчетата, и ново 20, оказа се вродена хиперплазия на надбъбречната жлеза. Високо секретиране на мъжки хормони и малко на надбъбречни ензими и женски. Лечение няма, всичко е до поддържане на нормалните нива на хормони, да цял живот и да с хапчета. За да са на 100% сигурни ще се наложи скенерна снимка и ново постъпване в болница. Снимката е с инжектиране на контраст и ме е страх , но и с това ще се справя.

Другият проблем е, че по времето, когато бях в болницата уж имаше човек до мен, 2 месеца близо се правеше на човек ,който не е . Въпросният се казва В. и ме разочарова, разби и заряза в момент , на най-силна нужда. Никога не съм искала пари, водене по ресторанти или возене с кола, да приятно ми беше да ходим на Копитото или някъде сред природа, но това не ми е било приоритет. Повече исках да е сериозен , да е с мен и да ми държи ръката. Не само, че не се случи, а и ме излъга. Каза, че е прекъснал висшето, трудно ми беше да го приема, но го приех , не е фатално , не е края на света, но това, че всеки ден пуши трева, ме разби, но и това го приех , привързах се към него и исках да бъде , но не беше. Искаше да се напуши, но не и да съм сгушена в него, в момент, когато бях паднала. Не само, че бях на земята, ами пробих цимента и дълбоко навлязох в земните недра. Колко ли съм грешна , че не спира да боли ? Какво толкова направих , че да съм толкова сама и толкова трудности да ми се случват. Всички бяха с придружител, някой, който да им вдъхва сила, само аз сама. Сърцето ми е самотно. Сълзата не изтрива самотата, и всеки уж привидно заинтересован е само на думи, не получих прегръдка , не получих милувка. Нямаше смисъл да се водим заедно, след като не бяхме, както дойде внезапно така и си тръгна, по чат, с една дума. Можех да го приема всякакъв с всички недостатъци, но не и да ме прави на глупачка и да остави, човекът дал от здравето си , за да е с него. Не ме оцени, ще ме търси, не ще се върна пак. Лъжите му започнаха да излизат на яве, и си призна че дори няма средно, тръгнал е по тревоманския път и няма отърваване. Аз ли не знам какво е, та нали съм от Петрич Калифорния, та нали братовчед ми умря от наркотици. Да съм с него когато е напушен , а когато не е , и е агресивен, да ме лъже да не спазва уговорки и да не знам какво се случва , и само да плача, сама в болницата , без някой да държи ръката ми и да ми вдъхва сила. НЕ! Погребах онази наивница, в деня, когато беше сама пред листа с диагнозата. Един тъпак, не би разбрал стойността на това, да си с човек приемащ те с всички слабости и дал живота си за теб. Не би разбрал сериозността на болестта, и това че е сериозна и иска и очаква същото и от теб.

Толкова различни, а толкова се привързах , затова нашите са прави, да е висшист, и да е ЧОВЕК, това е най-важното , за да говорим да имаме общи теми , и да знаем , че си струва с този човек да градим семейство.

Явно наистина съм грешна, и ми пращат толкова , колкото мога да понеса. Не мога повече, моля те, не ми пращай повече тъга, наистина ще се пречупя и няма да го преживея.

От увеличената доза на лекарства, почна да ми се вие свят и да ми пречернява, получих разтройство и много дни бях отпаднала, сега съм по-добре, дано всичко лошо да остане зад мен.

Простете ми, прошка е, грешница съм, но всичко ми е върнато стократно си го получих даже с лихвите…


image




Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109546
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031