Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06 18:51 - 23.06
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 146 Коментари: 3 Гласове:
6



23 юни сряда , паметна дата с много емоции. Последният ми работен ден , в 5та градска. Още с отиването ми стана едно мъчно, тъмно , носталгично. Толкова много се надявах да почна работа някъде, и точно на 16 ти ноември ми беше първият работен ден. Срещнах много злоба, интриги , клевети. Но и бях спокойна , знаейки , че имам гръб в лицето на старшата. Запознах се със старша сестра , но се разделих с приятелка в нейно лице.
Мъчно ми е , във въздуха витаеше едно като пушек , все едно някой е запалил нещо. Не се виждаше , но се усещаше . Странно , все едно във въздуха има напрежение , което засяда в гърлото , и аха да кажем нещо и всеки спира.
Аз ли , беше ми последната смяна , но в очите ми освен сълзички , се четяха благодарност и признателност, към цялото отношение , което аджеба за мен е най-важното.
Те , работеха всекидневната си работа , да забелязваха , че нещо ще се промени от утре, но работата за тях пак ще продължи.
Радват се за мен, радвам се за себе си. Ще съм на работа като рехабилитатор , ще раздвижвам йеее.
Но тези хора няма да ги има, няма да са част от ежедневието ми, няма да ги има приятелствата, подкрепата и съпричастността винаги , която са ми гласували . Дори , когато реших да си тръгна. И сега , когато вече е факт и знам , че сама направих избора си , се опасявам дали ще срещна пак такива добри отношения , дали ще ми спори работата и дали ще ме помнят тъй както аз тях , дали и аз съм оставила нещичко малко , дребно в спомените им, дали , дали ?
Едва ли , както казах в предният пост, всеки е заменим, още от преди месец си имам заместница , която се справя не по- зле от мен, но и аз съм допринесла с нещичко , мое си , различно , или бъркам ?
Сутринта , бях забравила да купя бонбони и сок , от студентски и се сетих на входа на болницата , за мое щастие в барчето в болницата имаше останали едни „мерси“, казах си ех , имам късмет. Взимам ги давам ги на старшата и … сълзите сами тръгват ..
- Защо си толкова чувствителна, недей , нямаше нужда , всичко ще е наред.
- Имаше нужда , благодаря Ви за отношението , то за мен е много важно.
Отношението ….
Става време за приключване на смяната , старшата си тръгва :
- Ще се видим пак, успех , дано ти върви в живота.
- Благодаря Ви и на вас успех във всичко.
Събирам си багажчето от шкафа , оставям ключето вътре на колежката, като се върне от отпуска да го види.
Взимам си торбите и тръгвам , а в главата ми лента … на целия път от ноември до днес… всичко всеки ден, всяка секунда , всяка малка стъпка … и все с надеждата това да не е постоянна работа , да се махна и да си работя по специалността .
И хоп , то взе , че стане , по-рано от колкото бях готова .
Излизам от прага й , не поглеждам назад , всеки край е едно ново начало…..
 



Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. hloris - &
23.06 19:39
На добър час,мило момиче!
Много нови приятелства на новото работно място,много доволни и раздвижени пациенти,а защо не и започване на нова любов с някой готин,нов колега!
Надявам се също,че ще бъдеш щастлива на новото си работно място!
Успех ти желая с цялото си сърце! :)))
цитирай
2. zdrachna - Благодаря , силно се надявам .
23.06 20:52
Благодаря , силно се надявам .
цитирай
3. shtaparov - :)
24.06 05:44
Не бой се- дерзай упорито,имай търпение и работа ще се намери! Ако не днес- утре ако не утре- в другиден или догодина: добрите кадри без работа няма да останат!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 62050
Постинги: 101
Коментари: 31
Гласове: 153
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031