Опитвам се да се събера и да дочета последната страничка от книгата 158 удара в минута, без да се разцивря толкова, че да събудя Пони, която и без това се прибра късно и не се е наспала.

Книгата е огън.. кълбо от емоции, всичко, всяка една история се преживява, коя със смях, коя с наивна усмивка, крещяща искам и на мен да ми се случи такава любов, коя с умиление оо какъв мил мъж, колко обичлив, искам да срещна такъв и заклевам се няма да се откажа от него, или тъжни .. о преживяла съм го, знам как боли. И тъгата и депресията и хумора и щастието всичко събрано в едно, сърцебиене едни 158 удара в минута. Преди да си избърша сълзите и да дочета историята, ще ви върна в предишната като ретроспекция. В една от последните глави, се разказва за това , как са с приятели на НЕЯ и той (разказвача , лирическия говорител, писателя),не вижда други освен нея и накрая уж си тръгва заедно с групата, която по навик си говорят за метеорологичните условия , но щом те навлизат по колите, той се връща горе при нея, и й казва да си вземе душ , той ще измие чиниите , обаче докато тя е в банята, се появява на екрана на лаптопа й , съобщение от бившия, който тя е облякла в името МИНАЛО. Връщам лентата назад и хоп , случвало ми се е само, че тя си имаше и име и лице , и знаете, че имам добра периферия развита от зяпане на телефони в 280, и нямаше как да не наддам око да видя коя пише.. видях Станислава. Тази , с която бяха тагнати на толкова снимки. И моята грешка беше, че не питах нищо от страх ,че ще каже, че му се ровя в личното пространство. Трябваше да си питам, приятелка ли е , позната ли е, да съм и аз спокойна , не да се мръщя цяла нощ и да си представям порно сцени от най- бруталните видеа в сайта. Знаете и, че въображението ми е по- богато от действителната реална случка, но не съм го видяла с очите си , няма как да знам какво що е станало. Да се върнем към героя от книгата, той е прочел и също като мен не е казал нищо, но веднага щом излиза тя от банята си тръгва , и е нормално, как можеш да останеш там и да се гушкаш с някой който още си пише с миналото и може и други пикантни неща да правят. На следващият ден ходят на излет на Черни връх и той й сервира новината , че е видял съобщението и мисли , че докато той още не си е тръгнал от сърцето й , е по-добре да не се виждат. Типично за поетите, видим ли нещо , което би ни вкарало в състезание и си бием камшика.  Ние сме хора на изживяването , на емоцията, тръпката да се състезаваме въобще не ни е в природата. Точно и за това, като разбрах за модела на Специалния , първото нещо , което ми дойде на акъла беше , миии ходи си при моделите, какво търсиш при мен. Въобще не ми се състезава да му доказвам аз какво различно от нея имам или в какво съм по-добрааааа, изобщо не мисля да навлизам в такива води. След като я споменава след 6-7 месеца раздяла , за какво говорим изобщо. Както и да е , връщам се на книгата, само след като мина през магазина за малко, чаках да стане 10 и 30 , и тръгвам, бърза ще съм не обичам да стоя по много време в магазин.

Ето ме и мен , гледайки телефона съм се забавила малко повече от обичайното. Не, че намерих това , което търся просто се позабавих, защото се отплеснах и почнах да търся други неща. И накрая стана вместо тавичка за фурната .. юезби кабел за зареждане на телефона.

Стигнахме до това, че главните герои в книгата спират да се виждат за известно време, и ТОЙ описва как макар, че върши други неща, все нещо му напомня за нея. Все пак единият от 2мата не издържа и решава да се обади на другия , но докато обяснява за обаждането, има едно лирично отклонение, за взирането в чата на фейсбук, той обяснява, че докато той е отворил чата й и тя гледа същия отворен чат, камерата прави концентрични кръгове в знак , на това че и другия човек е отворил чата.  Звучи ми странно, никога не ми се е случвало, това наистина ли е възможно? Както и да е , започва разговора между тях , и се отклоняват в най-различни теми, лично моя глас не може да отблъсне дори минимална емоция , и всичко си проличава , но поне написано изглежда, че и двамата се справят с не леката задача. Той й казва , че ще се вижда с приятели и тъкмо е стигнал до мястото на уговорена среща, а тя .. , че се е зарадвала да го чуе. Той преди да затвори и казва да се покаже през прозореца и тя го вижда и преминаваме към последната глава..

Нейният рожден ден. Тази глава ще се въздържа да я разказвам, защото ще ви  я покажа , и сами можете да си направите извода, за това дали са спрели да се виждат и дали има смисъл да се спираш да обичаш някой.

Добре сега след като си позабърсах сълзите и остава лека нотка на тъга , по свършилата книга, мога да продължа. Следващата, която си харесах е Помниш ли ? пак на Калбуров.

Така да почна да разказвам за моя дълъг ден и малко предистория. Всичко започна петък след работа. За тогава се знаеше, че ще се прибираме , понеже събота съм на помен 6 месеца от смъртта на баба ми и обещах на майка ми, че няма да я оставя и ще отида понеже за нея беше важно. С момчето , което ще ни прибира се бяхме разбрали след работа аз в 4 Пони в 4 и 30 да дойде да ни вземе от Мусагеница понеже му е било далече, да отива първо до мусагеница после до вардар, и така и стана , аз след работа ги чаках близо час да се съберат . И това всъщност най-много ме измори. Отидох до магазинчето , взех си кроасан и газирана вода. Хапнах набързо, както съм свикнала от работата, и после, за да мине време си рових в телефона , и както може да се очаква в такива напрегнати моменти за мен, на Специалния не може да се разчита , за да допринесе с нещо позитивно и да се усмихна, единственото, което написа беше …. Мразиш да чакаш, затова ще чакаш. …. Ама че тъпо.ком. Точно от това ли имам нужда в този момент, дай ми гушка, предложи да си говорим , за да мине по-бързичко времето, а и да си те чуя , че от доста време не съм. Като изключим това, и че доста време го мислех после и в колата, другото беше що-годе добре. Не съм от много общителните , така че си гледах пътя през по-голямата част от пътуването. Той беше с жена му и се караха за музиката, той искаше по-мощен рок, а тя по-баладични песни. После се караха за това между двете седалки , и зад скоростния лост, едно такова мекичко за ръката , на човека до водача. Все пак шофьора си кара и си гледа пътя , двете му ръце са за волана и скоростният лост, а не, за да си почива там на това мекичко място. И аз много обичам да си разполагам цялата ръка там, мега якото е, но да случвало се е и моята ръка да избутат и тогава се сърдя и въобще не поглеждам човека. При тях имаше скандал за всяка дреболийка, все едно е жизненоважно да си сложи там ръката или да намали музиката, която харесва на момичето , и да увеличава неговата. После момичето почна да ни заговаря, от неудобство, че той й вика пред нас.

-         Какво работите момичета ?

-         Аз съм продуктов фотограф на маркови дрехи. – Казва Пони.

-         Оо интересно, а от Мусагеница ли сте ? Тук ли живеете. – добавя гаджето на шофьора.

-         Не не , в Студентски сме на квартира.

-         А значи сте завършили ?

-         Да , преди 2 години. – казва Пони като съвсем няма нищо вярно в това, но ок .

На мен не ми е до говорене грам, гледах тъжно, все пак нямах и гушка от Спешъл бад бой.

Мислил си , че ако са чести няма да ги ценя, а като е 1 на 10 дни те са супер цени дрън-дрън. Въобще не мисля така, не искам да си представям, че за да е ценно нещо трябва да го чакам 1 милион години. Как ли пък не!

Както и да е , прибрах се, и се видях с нашите, направих спагети, майка ми беше направила крем-карамел и не пропуснах възможността да си ги погушкам хубаво и един вид реванширащо, защото предишния път не бях успяла да си взема максимума на гушки. Което за мен си е доста трудно да се вземе точно максимума, но все пак да се доближим поне до него. Не можех да заспя думите му отекваха в съзнанието ми дълго време , без да се учудвам той беше на линия, беше написал нещо хипер сухо и не харесващо ми, бъди термостат не термометър , и го направи, един вид мисъл на деня. Нищо не разбрах , защо ми го казва ? Толкова ли е недосетлив , че вместо хиляди безсмислени слова, трябва да прати едно гушче , за да съм хепи и това е , какви ги бращулеви термометри , термостати. Температура хванах от мисли , защо е толкова гаден и неразбиращ , защо толкова не може да покаже някакво различно отношение към мен освен безразлично.

Почнах да анализирам .. термометъра мери температурата, той показва точното мерило, термостата излъчва топлина. Значи не бива да меря а да излъчвам, я дай пак?!

Какво аз аджеба съм мерила някога в живота ми ? Нищо, никога не съм искала да е по-обичлив или по-добър, или да излъчвам , какво ? То вие , които четете няколко реда виждате как с всяка една буква излъчвам любов към него. Та … не че нещо ама за какъв термостат говорим или термометри или разни глупости. Дай ми това, което искам и не се офлянквай! Дай ми гушките , бъди добър , не много, колкото си можеш пак ще е нещо. Понеже и тази вечер не ми писа за лека нощ, аз продължих да мисля за термометрите и термостатите и температурата ми от силно главоболие и безброй сълзи защото не ме разбира и е лош , паднал човек не се рита , а той направи точно същото. Влизам в гугъл  - Терморегулатор или термостат е прибор за поддържане на постоянна температура. Аха , светна ми. Постоянна температура, демек да съм постоянна в чувства си , това ли има предвид ? То аз по-постоянна едва ли мога да бъда , но .. той и неговото грешно мислене.

Значи термостата поддържа , а термометъра измерва, от тук следва, че не трябва да се мерим един с друг , което никога не се е случвало, ами да поддържаме безразличието, което той демонстрира и се чувства в най- добрата си форма. Хмм нещо като нищо . Поддържай любовта като ми даваш гушки пък другото ще си се нареди . Какви са термометрите и термостатите и проводниците на ток , няма никакво значение , най-голямото БЕШЕ, че имах нужда от гуш , а той не ми ги даде . Представяте ли си вие дето ме питате как ни се развиват отношенията, с този ужасен човек , да имам някакво развитие, и понеже аз имам мега големите очаквания , и да си представим , че си дадем клетва. Да те обичам в болест и здраве, радост и тъга , ХА ! Радост добре всеки би се радвал с теб , когато ти е радостно, но за тъгата … Представете си само. Аз плача , и не намирам утеха, седя на дивана и лея сълзи , той идва и казва , КОЙТО МРАЗИ ДА РЕВЕ ЩЕ РЕВЕ! Плачи си там все едно ми е сама си  си виновна !

:0 Ужас ! И на най-големите си врагове не го пожелавам. Не може такова нещо, да си с някой и да го обичаш пък да го нараняваш , а бе майната му дали ме обича или не, кой човек наранява друг без никаква адекватна причина ? Какво съм му направила ? Ще ми говори за термометри , и работи, без да ми е дал вече необходимото лекарство за усмивки- гушкането. Едвам мигнах оная вечер , без гушка … толкова е гадно да заспиш така, че не може да бъде повече. Събудих се рано и отидохме на помена на баба ми от майчина линия.

Мога да се справя сама, достатъчно съм самостоятелна, никога момче не е идвало с мен, когато съм имала нужда да държа нечия ръка, въпреки , че аз съм била, аз съм човека, който би седял с часове до някой , който плаче, до някой на който му е трудно, аз няма да оставя никого , въпреки че винаги са ме оставяли. Въпреки, че никога не са били до мен. И без тези тъпотии, от сорта сам си си достатъчен , сама като се справиш това онова и накрая нищо , и каква е файдата, като винаги съм се справяла сама , и никой не е бил до мен ? Нима съм по-щастлива ? Нима по-леко приемам тъгата ? Я стига . Въобще няма значение за характера дали сам или с някой , има важност това, дали си бил доволен и щастлив !

Да, имах нужда да ми звънне , да ми каже спокойно , и с това ще се справиш , ще успееш да дадеш сили на майка ти, макар ти самата да ги нямаш в момента, защото съм глупак, който не се възползва от момента , когато чакаше да поговорим, а не изпусна да ти натяква, че не обичаш да чакаш ама ще чакаш с векове.

Не го направи , въпреки че изгарях от желание , не се сети и да напише нещо , което ще ме усмихне . Просто ме остави ей така на емоджито за добро утро…

Е справих се , бях до майка ми , макар че нямах грам сили , липсваше ми утрото с усмивка , дадена от него, и сякаш всичко беше все едно … да бях там , справих се сама и какво … бях ли доволна от себе си … НЕ ! Щом сърцето не се радва на тръпката да бъде погалено , няма как човек да се чувства добре. Това е ! Няма логично обяснение , нито търсене на такова, всичко е чувства, всичко е емоция. Майка ми е същата хиперемоционална като мен, само че тя е в двойни дози, аз имам малко умереност и сериозност от баща ми. За нея новината за смъртта на майка й беше шок. Тя беше на работа , когато баща ми отиде и й го съобщи. Тя е най-малката от 4 сестри и връзката й с майка й е била толкова силна , каквато е моята с баща ми, той е част от мен, от дъха ми от кожата ми , от всичко мое. Макар, че повече обичам другата баба от на бащина линия, и за нея ми беше гадно, но не чак толкова,че да плача с дни и да я сънувам и да ми е толкова гадно и стресирано. На майка ми обаче и е точно такова , 2 месеца остана без цикъл като си внуши, че е дошла менопаузата. Аз я успокоявам колкото мога, баща ми  и той , но на всички е ясно , че ние 2мата не сме по говоренето, може да мислим 1000 неща , а да казваме 1 и това е именно най-важното или да е просто прегръдка. Това тъй желано от нас- гушкане. После за да се разсеем решихме да се разходим из града, то беше супер топло около 32 градуса, тя хареса якето ми , което го бяхме взели преди седмица, а на мен ми е тясно на бюста, и аз и го подарих , и си казах тъкмо ще излезем да си взема по-голям размер. Разходихме се , ходихме и на Сандански до техномаркет там сестра ми си избра камера за да се записва като играе игри, и една мп3-ка, с която да слуша музика без да си хаби батерията на телефона. После се прибрахме и нямаше време почти за нищо друго освен да хапнем и да се видим. В това време аз вече бях намерила превоз за днес неделя в 19 и 30 , като вече знаех , че Пони ще се прибира с брат й. Обаче .. се наложи да отменя пътуването и да си пътувам още вчера в 6 и 30 , защото тя няма ключ да се прибере. Така разочаровайки нашите, че нямам достатъчно време да се видим, тръгнах да се прибирам пак за София. Знам, че нашите отново биха ме разбрали. Аз малко по-трудно бих се разбрала имайки, предвид, че не знам кога отново бих пътувала, защото чакам да обявят датата за защитата на дипломната работа и …ще гледам да си се подготвям по нея, както и по предстоящото кандидатстване за докторантура. И все пак ще се опитам да се прибера поне в интервала 22-25 май, поне да я видя ден след рождения й ден , тя е родена на 21ви и после ще е чак юли месец за морето, когато отпътуваме. Отново , когато имах нужда от гуш , той ми написа излизам хайде и накрая мс.

Както знаете след аха, мхм, ок, к и мда и дамз , най-гадното е МС.

Докато от моя страна получава : мерсииииии е моето благодаря , мерсиии че има тее. Аз от негова се задоволявам само с мс, и то в най-саднатия момент , когато трябва да пътувам. Цял ден не писа нищо .. нали се сещате за песента : когато моето сърце болеше ти къде беше ?  миии разхождах си се, ти си се оправяй , и без това ми е през оная работа. Днес пак нищо целия ден… въобще няма да му пиша да си се оправя писна ми. Щом така му е добре , така да бъде. И няма оправдание за това, дори не искам да виждам дали е онлайн, нито дали се е възползвал от хубавото време да разхожда кучето , нито нищо , не може да е оправдание , за това, че на някой някого не му липсва и не то интересува нито как е нито нищо. Точка.

Не съм искала никога да правя нещо напук, той не ми пише ден аз 5 дни, после той 1 седмица не се сеща , аз ще му докажа повече . И какво като докажа, и какво като го мога ? По-добре ли ще ми е ? Едва ли .

Докато има човек, който копнее за прегръдката ми , аз чакам през май да завали сняг и да получа нещо от човек , не искащ да го даде. Не ! Няма да коленича пред такъв егоист. Той не заслужава!

Оставящ на игнор, човек който го о истински.

 В следващият пост ще ви разкажа , за клиента ми за масаж Гринго и за още следващи случки включително и по тъй очакваната ми първа книга. Както и отговори на вашите въпроси и предложение за 3то видео.

Гледайте филмчето за Петрич и ценете хората, които дават мило и драго за капка внимание от вас, те не са специални. Те са НЕЗАМЕНИМИ И НЕЗАБРАВИМИ.

Блазе на тая калеш невеста … нито я стега пиле сребрено , най се е по младо момче поболело…