Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2020 19:04 - Зле разпределени
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 324 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.01.2020 19:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Всичко покрай мен е романтично . Пак чувам врабчета , пак виждам полета им, и пак забелязвам и се вглеждам в малките детайли на нещата. Не , съвсем не е причината , че спешъл бой пак ми пише. Поне не е това основната причина. Всъщност бях забравила колко много обичам зимата в цялата и същност и красота. Това е любимият ми сезон, а и романтичен също . Няма нищо по-хубаво от топлината на усмивката, на момиче което получава току-що бяла розичка от момчето, което е работило цял ден и е мръзнало пред цветарския магазин само и само , за да я зарадва.
На мен ми се напълват очите само като го гледам , как се опитва да запази цялостта на поличката с червена панделка, в бутаницата в 280. И как един едър мъж над 190 см висок, е толкова угрижен за едно цвете, което ще направи щастлива любимата му. Обаче , не всичко видяно за жалост е толкова розово.
Живея на втори етаж в общежитието и се радвам на комуникативна стая , с добро разположение до всички клюки. Е да, тази история която ще разкажа не е с розовите очила.
Става думата за момичето условно слагам буква Е. , която живее 2 стаи пред моята. Учи нещо в биологически факултет, ноооо работи в банка. Даам всички сме чували за тези банкерки дето са с поличка , ризка и шалче на банката , добре де може и без този ексекоар. Те са властни жени, студени, характеристиката им е на змия в основна фаза. Те знаят, че не се нуждаят от мъж да им купи марково портмоне или чантичка, те знаят че са добре финансово осигурени, знаят че се издържат и оправят сами в живота, обаче не знаят едно, не всички мъже омекват при вида на такава фръцла. Те са забравили как да бъдат женствени, нежни, мили , и понякога нуждаещи се от някой да тропне по масата и да каже аз съм мъжът. Точно тези властолюбиви имащи всичко кучки, които не осъзнават , че всичкото им са просто "пари", е****т майката на другите жени , не изпъкващи с такива финанси. Моите адмирации към самостоятелните жени, всички се стремим да достигнем една фаза, в която ще се оправяме без чужда намеса. При тях обаче е различно. Седиш 8 часа в сивият офис, бройш парички или подписваш документи , взираш се в екрана. Фръцкаш се с поличката, общуваш с клиенти и айфона ти напомня времето, в което трябва да се качиш в малката лъскава количка, и да отидеш на вечеря или просто да се прибереш в апартамента ти. Сори мотори ама така не става , да оцениш момченцето с цветето. От всякъде и личи че е ледена кралица. Разбира се все още е на етап общежитие, но парите, колата и деня е същия като гореописаният.
Живея 3 години в това общежитие, и няма как да ми обегне въпросната персона, която дори не си прави труда да поздравява хората , с които се разминава в блока.
Станах нелеп свидетел на следното случващо се на 2ри етаж в най-топ блока 41 б.
Прибирам се от танци към 20:50 часа, и ходя бавно в коридора защото има момче пред мен, което носи огромен букет с червени и розови розички ( е добре де, не са ми любимите бели ама пак беше красив), едно голямо бяло мече, и чанта явно пълна с лакомства. Да, на ума ми идваше да взема чантата и да хукна в стаята да се заключа 2 пъти , но забавих крачка за да върви спокойно момченцето.
- чук,чук. - момченцето държейки букета почука на вратата на змийчето.
- О, здравей.
Тцтц , вижда гаджето си с толкова неща за нея , и казва само едно сухо "здравей" . Е**ти кучката.
Вместо да го гушне, цунка, да се разчувства, да омекне като шоколад и да се просълзи от вълнение. Тя му затвори вратата.
Той почука пак.
- здравей зайче, може ли да те прегърна.
О, не с какво е заслужил човека да се моли на тая студенокръвна лисичка за прегръдка, обич и любов.
Подаде й нещата. А тая неловко му каза:
- уморена съм, а и съквартирантка си е вкъщи. Чао.
Моляяяяя? От седене ли си уморена , как не те е срам да отхвърляш човека , който толкова се старае. Грях е. А и това че не е сама в стаята , означава ли че не може да излезе и да е с него. Нямам думи. Влязох си в стаята , когато момчето тръгна да си върви, а исках да го настигна, да му кажа , приятелю заслужаваш повече, от красивата окраска, заслужаваш любов.
Е то е ясно, че няма да обърне внимание на мен. Нито съм красива като нея, нито имам финансите като нейните, нито колата, но никога не бих го накарала да се чувства така, както тази вечер направи тя. Разбира се тези момчета не обръщат внимание на по-невзрачните като мен. Захласват се по своя кумир и после осъзнават, че не само себе си а и тези които са се опитали да си сближат са обрекли на нещастие. Биват 3 степени.
Умерена степен. - тогава момчето, не вижда недостатъците на прехвалената Дулсинея, и за всичко обвинява себе си, а всичко това е гарантирано със страх да не го остави и с непрестанни подаръчета , за са спечели вниманието и уж любовта й. ( познато нали, както с Колумб). Идва времето в което и писва и го къса а той не спира да мисли за нея , да я обича, и да се надява че ще се съберат и следващият път ще е различен.
Тежка степен.- разделени са, уж не мисли за нея , преживя я е , няма да е заедно с нея пак, но я обича . И която се доближи до него е разбита, защото той няма да я приеме на сериозно и винаги ще я сравнява с бившата.
Такъв може би е специалният . Да пак ми пише, и йееееее много съм щастлива, но това недоразумение което се случи, много ме нарани.
Истината е , че от самото начало уж нормален чат, търсех. Но като се появи ЧОВЕКЪТ, умен, добър, възпитан , секси. Как мога да го изтърва като сложа граница на чат?????
Е мога, и го направих... не знам дали друг път ще ми кацне птиче като него на рамото ама все тая сама си го направих . Защо ли? Защото е имал мега,ултра,гига сериозна връзка рилейшъншип, даже са живяли заедно и са правили любов всяка вечер, и са се гушкалиии, и ръцете му е докосвала, и са вечеряли и гласа му е бил само за нея. И аз както винаги, попаднах на такъв оставен от приятелката си , влюбен индивид. Иначе щеше да е странно да се спре на мен ако беше свободен като птиче. И оная вечер , когато разбрах за плановете им за Берлин, за съвместното съжителство и си казах , Пате той ще е само във френд зоната. Мамка му и на късмета. Не може ли да срещна човека и да се запознаем и да има шанс за нещо , защо винаги нещата приключват тъпо преди да са започнали. Защо ли? Защото ме е страх пак да съм лепенка. Помните оня случай , когато се занимавах с прясно разделил се с приятелката му, помогнах му да я превъзмогне и го поднесох на тепсия на друга , щото нали се разбрахме да сме джъст френдс. Сега усещам, че ще стане същото , радвам му се на компанията, имаме рязка граница на отношенията, но въпреки всичко , осъзнавам , че времето му (и вниманието ) към мен са временни. След като се обвърже като отиде в Берлин, нещата драстично ще се променят. И пак някоя наготово ще го вземе, а аз ще съм положила труд да го опозная и привиква с него.
Такъв ми бил късмета, не може нищо да се направи. Не можем с пръст да закрием слънцето, и не е редно да си вземе шоколада златен линдор след като ми го е дал на мен.
Онзи ден изпитах силен страх , че нещата са се изчерпали. Пише ми:
- какво ново?
-нищо а при теб.
- това онова.
- Мхм.
И това нещо цял ден . 24 часа.... натъжих се, казах си , браво успях да изтърва единственият интелигентен човек , който открих в приложението, какво повече може да оплескам?
Какво мога лиии?
Ами на сутринта да му пиша, че вече нашите чатове ще са изтъркани, безлични, и ще приключват здрасти - чао , защото се притесних , дали се чувства ужасно с мен ако му пусна шегичка или дали мисли ,че го ревнувам. Той както винаги беше лаконичен, и не употреби много думи. Но накрая се разбрахме, поне за сега.
Критична степен. - скъсала е приятелката му с него, той я обича, но излиза с много момичета и прави секс, без влюбване, и когато оная се върне , той е готов да прави и с нея и да я лъже как я е чакал завинаги и вечно. Такива са масово всички зарязани уж по взаимно съгласие , ама по тяхно несъгласие. Хем се водят необвързани след това, хем и тръпки ги побиват, когато видят че тя ги търси или иска да излязат или да се съберат.
А най-опасния вид е критична степен + останахме си приятели. Този човек, има чувства към нея, но се придържа към фаза приятел и тогава ако някое момче излезе на среща с нея, и се издъни. Той влиза тактично с успокоителни слова: ти заслужаваш нещо по-добро, ценна и важна си , аз бих направил всичко ,за да виждам усмивката ти.
О я стига.
Както И. от Добрич, щял да се извинява да идва до тук да ми каже, колко съм значела за него. И очаква същата наивница да го приеме и да му плаща сметките и да му дава всичко от себе си , защото жадува любов. Не ! Наивницата бавно умира и се ражда нов човек, доволен от себе си и ценящ се .
Защото знам , че макар и да сме зле разпределени, в любовта противоположностите си да сме взели, но някъде там има човек, който копнее за същите неща, които искам и аз. И е готов да даде нито повече , нито по-малко от своята любов и внимание. Вярвам , че някъде там е моята половинка.
За да ме има мен, има те и теб. Не ме мъчи повече , появи се.



image










Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 65103
Постинги: 102
Коментари: 31
Гласове: 156
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930