Дълго мислех, как да изпиша идеята си с думи. Сама по себе си, тя е визуализирана в главата ми в отдел позитивно. Не исках да е типичен февруарски пост, за Св. Валентин или Трифон Зарезан или цялата излишна драма дето се развива по медиите на 14ти.02.
Искам да изкажа, мислите си от периода в който бях болна и сама. Тогава стигнах до прозрението,че не трябва да ходим с наведена глава. Затова този пост е за вас, всички онези, които по една или друга причина сте толкова подтиснати , че единствено земята гледате докато сте навън.
Какво се случи ли ? Ами и аз съм или бях от тези, винаги гледам надолу, от срам или от комплекси. Но защо? Защо??? Та аз никого не съм наранила през целият си живот, нито съм предала приятел, нито съм използвала човек, нито съм изневерила във връзка като съм, нито съм проявила неуважение. Винаги се старая да съм добра и мила с всички. Защо трябва да ме е срам, че не са ме оценили и са прекратили отношения?
Защото трябва аз да се чувствам зле , от факта че другият ме е изгубил , а не аз него?
Защо винаги търся в себе си вината и ме мъчи безсъние от тревожни мисли и само се самообвинявам и отивам да се извиня?
Напълно грешно!
Трябва да се научим да се ценим, имаме качества и достойнства, както всички хора. Нима сме по-лоши? Или ни има нещо необичайно? Не!
Дори смело мога да твърдя, че понякога е по-добре да замълчиш като не знаеш нещо, вместо да говориш пълни глупости.
Мнозина смятат по-наперените за по-умни и успешни. Тяхното мото е " с нахалство към прогрес", но ние не бива да се отчайваме или да се опитваме да се променим и да им подражаваме. Трябва да вярваме , че можем и имаме теоретични и практически знания да се докажем като професионалисти Аз, която цял живот се подценявам, получих похвали за все още недовършената ми дипломна работа. Декани,научни ръководители и членовете в комисията ми казаха, че от моята работа студентите трябва да се учат, и да извличат сведения от изследванията ми, че не е просто извличане на информация от източници , а цяла докторска теза, затова са толкова взискателни, защото искат тя да се патентова и да бъде публикувана като мой труд. И се замислих, след като толкова начетени хора ми гласуват доверие и изказват похвалите си към мен, защо аз не си вярвам , че мога и че не е малко това ,което до тук съм направила? Сигурна съм, че повечето от вас , които четете това, сте също толкова затворени, без самочувствие хора, а това трябва да спре! Не е хубаво прости кифли да се тупат в гърдите, че са умни и величествени, а ние който реално имаме защо да твърдим ,че сме умни се подценяваме и си мълчим. Да мълчанието е злато, но да вдигнем главата си е показател, че можем да видим, че и слънцето блести.Спрях да се обвинявам, дори и че спря да ми пише, след като изразих мнението си. Държеше се грубо и заядливо, сам опита да спре безмисления спор, като предложи "да го нарисува", от малки знаем , че това е грубият край на всичко.
Най-добрата ми приятелка казва, че съм му доскучала и в приложението се е запознал с още момичета и с тях си пишат по Вайбър, защото когато и да погледна все е онлайн и то до 2 часа посред нощ, да може да има работа ама има и момичета ... 😞
- Пате, ако е такъв какъвто го описваш мислиш ли, че е без женско внимание. Такива момчета не гледат филми до 2 часа , а зарибяват следващата плячка, с която да си потъркат егото.
- Не, нали ще заминава за чужбина, може би урежда нещата до последно и няма време да ми пише.
- да бе, в 2 часа ще уреждам срещи, а не заминаване.
....
Такъв един студен и неразрушим, като скала, чудесно пасваща на фона на Берлин.
От 26.01 не ми пише и всичките ми сънища се превърнаха в кошмари от най-гадните. Отивам там той ми хвърля една ледена стена , доближавам се до него след като съборих стената, а той говори с омайния си глас и хвърля ледени стрели , който ме смъкват на земята.
След това нямах сън, до скоро ... сънувах , че му пращам валентинка, голяма във форма на сърце, написала съм нещо мое , римувано и е адресирано до малкото му име както аз му казвам, и към нея има един златен линдор такъв за какъвто говорехме. Обаче в офиса му имат някаква кутия за тайни валентинки, и освен моята има и още 2 такива за него. Едната и от обожателка от същият етаж, а другата от някоя на горният етаж. Той ги вижда и знае , че колежките са му пратили , и само се усмихва леко, но като вижда моята много се ядоса, беше ми казвал че иска анонимност, да не се смесват нещата приятелство от работа ... въобще не отвори валентинката да прочете, просто видя че пише за кого е, и се е досетил , че е от мен. Намръщи се, сръцна със зъби и запрати валентинката заедно с шоколада в кошчето.
Събудих се в 4 И после си доспах 2 часа и половина. От тогава не съм сънувала нищо. Само дето на 2-3 пъти като видя снимка на главния герой от 50 нюанса сиво и го свързвам с него. (https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn%3AANd9GcRXKNtaXle5sGQg1DBRDallHo8JBthjpvAMmY8uPgZ-8_sf3_WJ ) ммм тук заради ръката.
https://www.usmagazine.com/wp-content/uploads/1424880722_jamie-dornan-zoom.jpg
Има и други, но ще си ги спестя. Сигурно в момента оглежда германките или пише с другите 100 момичета .
31 януари събуждам се с болка в гърлото при преглъщане, температура и тежест в корема. Трябва да платя таксата на майка ми за курса и да платя общежитието и да се прибера на Петрич. Правя си 3 в 1 на якубс, и отивам по задачките. Всичко е изпълнено само дето гърлото ме боли, а стрепсилс и нео ангин не ми действат. Отивам на автогарата да хвана безплатния автобус от 1 часа, съобщават ,че на дефилето при Кресна се е обърнал тир и не се е качил автобус до София. Виждам един до Благоевград, обаждам се на баща ми и го питам дали ще дойде да ме вземе от там.
Не мога да прегръщам даже вода , много болезнено ме дращи. Пътувам за Благоевград , но не се отказвам да се прибера.
Нашите ме взимат от там, и минаваме през личния лекар , кара ми се че не пия витамини макар,че знам за слабата имунна система. Изписва ми антибиотик и Спрей за пръскане в гърлото. Нищо не ми подейства докато не се прибрах и не видя че сливиците ми са подути и гръклянчето ми се е впило в тях затова не мога да преглътна. Взех си тонзилотрен и готово. Хиляди гаргари и жабурене със сода,лимон, и чайове не ми подействаха. Цял уикенд гладна ,а така исках да си направя баничкаааа , но не можах нищичко.
Писа ми отново момчето от Пловдив. Той е на 19 и ме впечатли с това, че не е типичния хлапак, дето говори за секс , показа се като сериозен човек, приятен за комуникация, добави ме в служебния инстаграм goldygirlpoetry, а не в личния със снимките goldygirlmf, но искаше да му пращам снимки даже и директни селфита, което показва че гледа външността, но нищо все пак каза че ме харесва и не му се занимава с малки лигли. Но това беше само първата седмица, после аз се борех за вниманието му, явно не бях толкова интересна , като другите и се опитвах все пак да водя разговор така че да показвам и доказвам че съм там и съм отделила времето И вниманието си за него само. Грешно! Не бъдете такива балъци, не е нужно да се борите за вниманието на никого онлайн, ако не го цени и не се опитва да го провокира у вас, значи не струва усилията ви.Преди няколко дни искаше да се докажа, че съм сериозна като отида на Пловдив на 14.02. С това какво и на кого бих доказала? Като дори не е проявил интерес да прочете поетрито goldygirlpoetry.blogspot.com , въпреки че не го обвинявам като инстаграма. Да не говорим , че за тук въобще не знае. Защото уж чете, но отсява само изгодната за него информация. Наивницата щеше да отиде да даде 30 лв за билет в 2 посоки, и някакво подаръче и би се върнала с разбитите очаквания , обратно в София. Наистина не крия, че гледах разписание на автобусите, но няма да отида. Спешъл бой не ме е карал да ходя до Варна, той каза че ще дойде и че даже е задължително да се здрависаме.( чудесно пак цяла нощ ще мисля за това как му хващам ръката)
Това показва че наистина по-големите момчета са по-мъдри, макар че първото ми мнение беше и за него че е . А и такива заплахи" ако не дойдеш няма да пиша", ме отблъскват и ме правят ненужна и натрапваща се. Не не, вече не искам да съм в тази роля.
Това лято почивката може да е или във Варна или в Созопол. Защото не може пак на Китен , всяка година ние, въпреки че там базата е на брега на морето и пеша ходим до плажа. Във Варна и Созопол базите на МВР са на далечно разстояние и се пътува с кола до морето, а и казват ,че условията са били по-различни. Ще видим , юли месец ще е тази година, не юни като миналата.
Днес се качих в 294, за метрото. Седях от външната страна, а до мен на другите 2 седалки една млада двойка. През цялото време той й държеше ръката, а като слезе на картинг пистата на спирката , нарисува сърце на прозорчето от нейната страна и целувка. Оууууу толкова е романтичноооо, насълзиха ми се очетата. Радвам се , че все по-често виждам такива момчета, жалко е че са чужди но се радвам че ги има. Той имаше бач закачен на джоба на дънките, и фирмена раничка с червен кант,като тези на lenovo което не е особено ок за мен, да парадират с работата и всички в автобуса да им виждат баджа, но все тая постъпката му засенчи всички малки недостатъци.
Специалният също има фирмена раничка, има и химикалки сигурно и тефтерче, такова дето като го отвориш е с дебели корици и има карта на България или света. Аххх ако можех да си поискам едно и за мен.. или една фотосесия на ръката му и тогава вече ми е гарантирано блокирането ахах.
Ето Ели момичето от танците тя е в много хубава фитнес форма има оформени бедра, ходи на фитнес и на танци. Приятелят и пък, не иска с нея да поръчва пица и бургер и мазни неща, а когато е с момчетата може. И тя се пита защо, защото той й забранявал да се изкушава от врени неща, и даже се сърди ако тя си хапва. А е в много поддържана форма. Което значи , че всичко е до човека, ако беше по-слабичка той щеше друго да си измисли за да и прави на проблем и да се сърди, защото той не е напълно доволен от избора си, а тя се старае да му угоди .
Погледнете се в огледалото, вижте че сте красиви , не симпатични или чаровни, (заместители на не красив), имате качества и достойнства , имате ги и все някой ще ги забележи. Ще види отвъд това, което погледа позволява, и ще е доволен и ще ви цени, а вие ще му дадете цялата си любов , уважение и внимание. За да ме има мен има те и теб,ще се намерим. Рано или късно. Вярвам!