Казвах си, че като дойде момента ще го мисля и все отлагах , но ето го, настъпи. Броени дни преди да замина и да и кажа официално сбогом, макар, че вече се случи не на думи , а на чувства, почнах да разсъждавам по проблематиката.

От една страна, самотата ми се задълбочава, да .. реално тя и в близкия месец е тялом тук, но я няма самотата понеже има присъствие на някой който си се разхожда наляво-надясно. От друга страна, с това приятелите ми, се съкращават с 1, което си е сериозно, имайки предвид малкият им брой. Тези неща за … те се скитаха в полето винаги двама винаги, явно само по песните ще си остане. С всеки изминал ден, с всяка година, хората оставащи в моя живот макар и трудността, са все по-малко и по-малко , докато един ден просто ще изчезнат.

Колкото и да харесвах да живея сама в общака, все си мислех и се надявах , че може би ще настанят някой, сега всеки ден ще знам, че тук няма да има никой, никой няма да ме чака, и с никой няма да си кажа дори „здравей“.

Хората казват, че сме били адаптивни същества и винаги сме намирали начин да се справим. Да ама не баш.

Никога не съм се адаптирала , както другите деца. 4ти клас помните ли че се разпада и в 5 вече я няма госпожата, която е по всички предмети и всеки отива в друго училище или идват нови деца.

Знаете ли на мен колко време ми костваше да свикна , че г-жа Опренова няма вече да ни преподава, че имахме един по биология, друг по химия, трети по БЕЛ и т.н

Ами ходенето в гимназия ?

Още по-големи различия. Всичко това насъбираше в мен паника, стрес, депресия, самоизолация.

Въпроси след въпроси , ще се справя ли там? Ще се сприятеля ли макар че не ми се отдава? Ще свикна ли на новото място ?

Майка ми казваше, спокойно Злати, с хубавото всеки свиква .

Свиква лани не тая година. Колкото и хубаво да беше , все имаше нещо което ти липсва, защото си живял там определен период от време.

Ами общака? Да не би тук да не ми е по-добре и по-чисто и с по-хигиенични условия , да естествено , но мина месец преди да свикна и да си кажа вече ще живея тук.

И се чудя как хората сменят толкова бързо хора, апартаменти, вещи, нямат ли носталгия , спомен , нещо което да им напомня мамка му.

Аз не бих, аз не искам да го правя. Не ми е в природата да скачам от цвят на цвят.

Вчера беше събота и какво си мислите, че стана , че Тоши дойде ли ? Да бе да . Колата била в ремоооооооооооооонт не знам си каквоооооо, все едно не може да се качиш на рейса Пловдив – София и да си тук за 2 часа.

Заеби.. всичките надежди и вече готови планове се разбиха на пух и прах. Да дойде и да ме вземе от курса. Да хапнем и да ходим на разходка към Боянски водопад.

Размина ми се и това, отложи го за четвъртък ден преди да замина, да се надяваме, че тогава поне ще стане. Въпреки че вече , като не ми се е изпълнил плана вече ми е вродено да съм сърдита и нацупена, а и от тук идват и проблемите с комуникацията.

Примерно с Мишо какво стана.

Беше ми мега крив ден, имах работа, адрес при политик, изпуснах танци, Моника ми се опъна нещо за интернета, че трябва да плащам някаква удръжка и т.н и тогава закъснява Мишо тиндъра…

Обикновено в такива моменти повечето хора отказват срещата или се оправдават, че са уморени. При мен нещата са на живот и смърт.. няма как да стане да не изляза след като съм се уговорила с някой.

Обаче на срещата не съм аз , а е един темерут, който се заяжда за всяка дума.

-         Добър ден.

-         Какъв добър ден, то е вече нощ 8 и 40 е не е обяд.

-         Слушам метал , ходих на парада , подкрепям протестите за чернокожите.

-         Пффф няма що , аз не ги подкрепям педалите.

Всъщност, да … и на мен няма да ми е приятно така спънато да ми говорят, а вие знаете ,че нямам проблем с това човека дали е дебел , слаб, черен, бял, лилав, хомо , хетеро и т.н

Вечерта ми пише … ние нямаме общи точки.

Как може да си пишеш 2 месеца с някой и то по цял ден и да кажеш, че нямате общи теми и т.н мега малоумния честноооооо.

Вместо да се опита по някакъв начин да се докосне до личността ми през обвивката, той избира лесния начин мииииииииии няма да си допаднем и бай. Ебасимо. Как не го е срам?

Специалния е същия трън, навил си на пръста , че трябва да го блокирам и все едно и също.

Като толкова държиш на блокирането , какво чакаш ? Защо трябва на мен да ми преписваш вина за краха на писанията ни? Ти си виновен ти блокирай нека да ти тежи на теб то … на човек без съвест едва ли ще тежи.

Знаете ли колко е гадно, човек на който си му дал всичко, да не ти обръща внимание? Чак почвам сама да се съжалявам.

Тези дни които не ми е писал , нямаше да са фатални, ама знаете ли … през това време той все пак е писал на някого, и не толко някого, колкото НЯКОЯ, на нея с която е излизал на любовна среща.

Вие няма ли да се подразните ако ви пратят на 9та глуха ? Особено за някаква си от 2 месеца и няколко срещи.

И Тоши който съвсем не е вода ненапита, знаете ли какво ми каза?

-         Защо си му давала подаръци, това е равно на това да му дадеш сърцето си? Той какво ти даде като и внимание не ти обърна?

-         Ами … аз го почувствах и го направих.

Да ама реално аз така и не разбрах аджеба има ли файда от моите жестове или е като да пишкаш срещу вятъра.

Нито 1 път не ми каза в прав текст  АЗ ТЕ ХАРЕСВАМ , ИСКАМ ТЕ ПРИ МЕН, ИСКАМ ТЕ В ЖИВОТА МИ.

Аз драги ми читатели , не съм екстрасенс, нито мога да подразбирам некакви неща. Не ми ли се каже право куме в очи , всичко си остава мистерия.

И какво мислите Тоши тръгнал да ме поучава . Той дами и господа има моя най-голям кошмар НАЙ-ДОБРА ПРИЯТЕЛКА.

Явно някой отгоре стабилно се ебава с мен и с категоричното ми мнение за „нема приятелство между 2 различни пола“.

До сега не е имало момче което да си няма приятелка , и после с тая приятелка виждаш ли , да тръгнат.

Тоя филм е гледан вече , даже повече от 1 път.

Значеееееее никога не се е случвало да кажа мен или приятелката и да изберат мен.

Винаги тя е на пиедестал, винаги тя е разбиращата , най-най.

Не че съм поставила условие на мухльовците ама писна ми да нямат топки.

Застават като мъже и казват : ти си ми приятелка и няма да се бъркаш в личния ми живот, да се правиш на по-добра и т.н

Гаджето съм си го избрал аз , ти ще уважаваш избора ми.

Пффф ама че наивница. Та те така се галят  и лиготят на приятелките им , че чак са смешни.

Оооооо тя има проблеми със семейството си.

Ама знаеш ли че тя беше до мен в такъв момент .

А аз не бях ли пуфльо , не съм ли те подкрепяла даже повече от нея и то без да развалям отношенията ви .

Защото шибаните приятелки са виновни за край на връзката , и се хилят после.

Ооо много си ревнива , сама си го направи .

Като ти шибна 2 шамара ще ти покажа кой какво.

Как да не ревнуваш като някаква се разхожда по прашки и му е бест френд.

Аре без такива. Ще насъсква човека срещу мен , ще ме предизвиква, после аз била виновна, беги от тука.

И му казвам в прав текст , с тая или и казваш в прав текст ,че с мен излизаш или просто не ми губиш времето.

-         Ама тя като беше в България се разбрахме да сме само приятели, защото приятелството е по-ценоооооооо

Ооооооооооооооооо тва е слушано слушанооооооооооо

Наизуст ги знам вече.

Карай да върви.

Преглъщам и това нещо и … сменям темата.

-         Ако с теб сме семейство няма да имам време да й обръщам внимание и да я слушам по 5 часа.

Хайде да не се плашим от сега с това семейство, моля.

Нека дойде четвъртък и по начина по който говори с нея , ще се направя сметката дали е като познатите за мен вече приятелки на гаджета или е друг калибър.

Уморена и доста емоционална съм читатели .

Курса свърши , и дни за почивка за жалост нямаше. На морето дано почина малко. Лека нощ.