Поредната безсънна нощ и поредната сутрин, в която искам да пропадна в дън земя. 6:52 е часът, леглото е голямо, а аз се чувствам като едно малко грахче, и не,не съм принцесата върху граховото зърно,защото тя се е събудила и била цялата в синини по тялото, докато моите са кървящи бездни, но в сърцето.Не мога да си намеря място, и накъдето и да се обърна, усещам пронизваща ме болка.1,2,3... бавно минава една минута, туп,туп,туп сърцето бие ту монотонно, ту учестено. Какво се случва с мен? Защо минавам през този ад? Толкова ли съм грешна, Господи? Дай ми знак,какво искаш от мен? Какво да направя, преди напълно да се погубя? Не го виждам предишното смело и силно момиче, което не таеше тъга в сърцето, пак беше сама, но си бе достатъчна, за да е щастлива. Сега е останала една бездушна пеперуда с половин крило, и всеки опит да полети бива провален от гравитацията, която я тегли като магнит надолу.И всеки опит е все по-болезнен и след всеки опит пада все по-силно, докато най-накрая не се сгромоляса напълно.
С 1,2,3,4 одеала съм завита и пак усещам студенина, прозорците са запотени, навън има мъгла, в мен е нощ и вали като из ведро.
Утре ставам на 21.Не усещам нищо.Освен, че ме чакат 21 беди и 21 рози ще овяхнат в раненото ми сърце.
 21 нощи бях сама
 21 нощи в самота и тъга...
 21 нощи сънувах не, преживях кошмари
21 нощи лекувам, кървящи рани.
 
21 пъти чувах обиди зад гърба
21 пъти на ден почнах да рева.
21 ножа ми забиха в сърцето
21 пъти се опитах да полетя в небето.

1 път не чух "обичам те"
1 път не "бяха с мен"
Повече от 1 път се доверявах
И повече от 21 пъти страдах.

Колко още по 21 ще страдам?
Колко щастие заслужавам?
Колко още хора ще допусна да опустошат моето изстрадало сърце?
 21-21 сметни
 и сам извода си направи.
 
Обичам да чета Сор Хуана и Неруда и Борхес. Как ми отлетя от ума една поема, а толкова исках да я споделя. Ех..
Ще се погрижа да я споделя в следващия постинг ;)