Привет,обич!Аз ти казах,но на глас,
и гледам празния екран, и чакам отговора ти в захлас.
Не ще го чуеш мили мой, защо?
Думите казани са на глас,
не е написано писмо.
И гледам бездушния телефон,
и чакам твоя зов.
Уви, много е тъжно да имате такава любов.
Да чакаш звук от съобщение,
а не поздрав мил и благ.
Какво бе мойто прегрешение
че втурачена в телефона съм пак?
Привет,обич и спокоен да ти е деня,
нощта премина по неволя,
а аз още си гледам в телефона.
И ще чакам дори и вечно,
аз да чуя твоя глас.
И колкото и отчаяна да съм,
пак съм под телефонната ти власт.
И натискам като обезумяла бутоните
на студения екран.
И се надявам малко да се стопля,
и се надявам да усетя твойта длан.
Искам да е истинско и наше и разбери,
чувствата ми са по-силни
от хиляди изписани
 емоиконки.

И се надявам малко да се стопля,
и се надявам да усетя твойта длан.
Искам да е истинско и наше