Докато ме държи упойката,ще кажа, че 2017та е определено тъпа,гадна и мнооого тъжна година, а не е минал даже и само 1 ужасен месец.Аз вече не знам какво още лошо може да ми сервира съдбата на фона на всичко случило се до тук.Смърт,мъка,безпаричие, разочарование, падания, сълзи и черешката на тортата беше преди 5 дни,когато паднах на леда по дупе и си натъртих опашната кост...
За тези,които не знаят, преди 4 години ми правеха операция на същото място, от киста.
Първите дни след падането, не усещах болка, но последните 5-6 дена,бяха мъчение поду се и беше адски болезнено,едвам седях,нямаше сън и всичко това ме доведе до град Петрич.
Болката бе непоносима, не можех да уча,нито да спя,нито да стоя.Със сълзи на очи, взех си портмонето и малко дрехи в сак и тръгнах към автогарата.Бях си в Петрич в 5 и беше късно да ходим по доктори.Баща ми преди това беше говорил да отидем на сутринта по спешност, да цепнат кистата и да изтече гнойта и да мога спокойно да продължа да уча за предстоящия изпит.
Така и стана,всичко мина добре,за сега е по спокойно мога да лежа по гръб и не усещам болка.Когато си правя баня със смрадлика усещам,че мястото е съвсем прясно,отворено е и стой така докато изтече гнойта и зарасне раната и докато ми мине възпалението и е готово за същинска операция премахване на пилонидалната киста за 2ри път.До неделя ще ходя на промивки и превръзки и после си пътувам за София, че притеснението за изпита си стой.
На снимката е показано от 1ви до 6ти ден възпалението на кистата.