Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2021 12:42 - Плаша се..
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 776 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не мога да ви опиша, колко много се страхувам за случващото се от тук нататък. Все по-млади хора си отиват от този свят. И все повече ме е страх.
На 4ти октомври си отиде братовчедка ми Гергана. Още не мога да повярвам, че вече я няма. След близо 2 седмици мъка в Св.Анна , здраво право момиче на 28 години си отиде. Дори медии спекулираха, че е от ваксина Янсен, но никой не може да потвърди дали наистина е така. Ние близките й знаем за катастрофа станала на Околовръстен път, в която са се въртяли със 170 км/ч , и от там е получила мозъчно сътресение. Може би и ваксината е атакувала слабото място в случая мозъка, за да се стигне до инсулт, освен това над 20 банки с кръв са преляли и накрая е починала подута от всичката тази течност, която организма не е усвоил. Още сме в шок цялото семейство, това което се случи скова всички ни. Днес прочетох, че е починал и певеца Денис на 21 години, не е издържал на напрежението и се е метнал от 7ет , не знам колко е вярно,  но наистина е доста плашещо. Боли ме, когато млади души напускат този свят. Какво са видели от живота ? Какво са разбрали, че трябва млади да си тръгнат ? И някъде там, сред всичката тази смъртност сред близки, познати, пациенти в ковид отделението, на работа и не само, съм аз. Посърнала от депресия, тъжна и може би нещастна.
Човекът, който най-много обичам на този свят Мр.Р искаше да ме остави. Края на август бяхме разделени за 1 седмица, в която той се е виждал с незряща циганка, и е бил хлътнал по негови думи по нея.
На 29ти август той избра мен, уж по предлог, че като съм болна и не си взимам въздух,  го притеснявам повече, а той не може да ме изостави в такъв момент за мен....
Следващият месец след няколко срещи с нея, като я е взимал от кв. Факултета и са се разхождали в южния парк и красно село, той пак поиска да се разделим този път бяха 4 дни, след това ми се обади и каза, че е направил своя избор и иска да си остане с мен, а с нея да са само приятели.
Знам, че моята ревност и съмнения го доведоха до ръба, да потърси друга макар и незряща макар и циганка, само и само да има, с кого да разговаря. И всичко, което й е споделил , на мен ме нарани, защото го приех много навътре,  човека, с когото искаме да имаме дете,да сподели абсолютно всичко с една непозната и случайна.
Но вътре в себе си, аз самата не мога да си простя колко лошо се държах с него, и как заспивах докато той седи на стола и ме чака. Направо сърцето ми се къса .... и се скъса от плач, мъка, болка, тъга..
Молех се, моля се всеки ден на Свети Серафим, на Николай Чудотворец,  на Бог, на Дева Мария дори и на Злата Мъгленска, да ми помага и да ме дарява с любов, а не сълзи. Той да се оправи и всичко помежду ни да върви. Питам го какво му липсва да ми каже с време за да му го дам. Но казва, че всичко е наред и, че се чувства добре в моята компания и че ме обича.
Все още говорят по телефона и тя е записана в календара му , че на 19ти има рожден ден.
Съмненията ще ме побъркат, изпадам в депресия само от мислите си, които са насочени все натам към ахилесовата ми пета, а именно това, че предпочете друга. Боли ме много сърцето. И все уж казват че всичко е наред и ще се оправи и нареди, аз не съм на това мнение. Всичко в мен е свито на кълбо и дори обмислям да говоря с психолог, за да ми посочи пътя по който сама да изляза от тази черна бездна.
Плаша се от смъртта, плаша се, че исках да си посегна на живота, че не виждах бъдеще затворена вкъщи сама между 4 стени. Смразяваща самота без най-важната част от живота ми. Молитвите ми не знам дали ще бъдат чути.
Той сега е с ковид и е карантиниран при мен, не зная дали след тези дни той няма да се чувства свободен и сякаш отвързан и да хукне пак при нея. Зная, че видят ли се още 1 път, няма повече да сме заедно, казах му го. Това ще бъде края за нас.
Точно, когато съм отпуска тази седмица на рождения ми ден 3-ти ноември няма да мога да се прибера, за да се грижа за него, и да сме заедно. Дано не греша като пренебрегвам семейството си, за човека който ми стана семейство и ще градим заедно семейство... 



Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109559
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031