Здравейте , любими блог читатели . Не ми се пишеше тези дни, защото черпех муза за участието ми в над 7, национални конкурси за поезия.  Приеха ме като редовен докторант, но ме принудиха да се откажа. Ето как стана всичко.  Първата седмица на юли, ми дойде по имейла , че съм приета и трябва да изготвя план с научната ми ръководителка. Точно тогава бях започнала в Пирогов , и нямаше как да ми направят договор на 4 часа. Отидох при инспекторката от отдел докторанти в моя факултет и я попитах дали мога да премина в задочна форма на обучение. Тя каза , че първо трябва да платя, половината семестър 500 лв, после да отида при декана и да го помоля за промяна и общо взето е това. Така и направих , при първият ми свободен ден от работа отидох и внесох таксата , с касовата бележка отидох до факултета и влязох да говоря с декана.  Тогава той категорично ми отказа да ме премести в задочна форма на обучение, с претекст, че работя в Пирогов , а в момента там имало медийни скандали, протести, търкания със служебния министър и правителство и т.н.  Като после ми се обадиха да ми кажат да си напиша доброволна молба до ректора и да ме отпише , за да мога да кандидатствам и на друго място, в противен случай ще бъда служебно отписана и няма да имам право да кандидатствам повече. Така живота ми се срина малко по-малко. Нищо друго не върви, и конкурсите са нещо , което за миг ме оттегля от мрачни мисли.