Моя тъга,  О, моя тъжна музо..       Очите ти кафяви,
като сутрешно кафе,
излъчват в тебе радост,
чарът на дете.

Очите ти кафяви ,
мой пристън на брега .
Ще бъдат ли за мен верни,
да повярвам отново в любовта?

Кафявото в очите ,
искрено било - нали?
В тези очи, да не виждам сълзи,
те, нали не могат да крият лъжи?

Очите ти големи ,
като любовта в моето сърце.
Истина ли си момче?
Или просто фейк силует на добро дете?

Ръцете ти са силни,
мъжествено груби са дори.
Могат ли да ме прегърнат?
Могат ли да ме пазят от злини?

Като ме хванеш за ръка,
и вплетем пръсти,
аз знам, че имам всичко на света,
имам теб и любовта.

Недей да пускаш ръката ми,
хвани я силно.
Довери ми се и разбери,
никой не ще те нарани,
само с мен бъди ,
прегърни ме и остани.

Прегърни ме, тайно мое съвпадение ,
прегърни , да си по-близо до сърцето.
На момичето, което,
само теб ще вижда с очите ,
само с теб ще сбъдва мечтите,
само, ще гледа с теб небето и звездите,
само с теб ще е до края на дните.