Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2020 23:09 - 18-19.10 5 години блог !
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 112 Коментари: 1 Гласове:
2



Здравейте мили читатели, много се радвам , че вече мирише отвсякъде на есеееен. Много ми харесва това време, не е прекалено топло, сутрин не е прекалено студено. Падат листа , много е красиво , природата е мега променена сякаш е облякла нова дреха. Обожавам мириса на идващите празнични дни, първо 18ти октомври, после 19ти и после 3 ноември.
Този четвъртък ми се случи отново фиаското с ключа заключен в шкафчето с дрехите на работата. Този път не беше в престилката, а в чантата , и ми беше още по-трудно да я издърпам през затворен шкаф , този път за разлика от предишния борбата продължи близо час, като резултата беше , освен че извадих ключа , че си посиних ръката и си скъсах гривната. За радост после ходих до златар и ми я оправи без парички.
В навечерието на имения ми ден и 5 години от създаването на блога 19.10 , искам да сложа много точки по въпросите , които искам да изтрия вече от любопитството Ви. Уважавам ви много , и съм благодарна , че за 5 години 41252 , читатели сте посетили блога ми и малко или много сте се запознали с човек, стоящ зад прозвището ЗДРАЧНА.
Както се пее в песента, ех години пусти опустели , най-прекрасното от мен сте взели …
За тези 5 години , си взех много поуки, много научени уроци и много искане за още и още и още , да превъзмогна недостатъците и да се чувствам по-добре в кожата си.
Благодаря на вас , който ми връщате самочувствието и ме карате да се чувсктвам по-пълноценна. Като не спирате да ми казвате , колко съм добра, търпелива , разбрана , умна е освен тези думи и ненормална са ме наричали, но това мнение е без значение за мен, аз си знам истината и съм се доказала пред който трябва.
Искам да кажа на човека, без да го назовавам , който чете това, че не бива да се тревожи и безпокой за нищо, понеже страницата за мен не само е затворена ами е и изгорена. Ти си мислиш , че щом съм имала неизживяна любов , ще ми остане тръпка за винаги хаха . Това съвсем не е така , защото не беше несподелено. Всичко беше взаимно, няма как да ти покажа понеже изтрих всички стари куклички, хвърлих ги на мястото им.
Но бъди сигурен , че няма да е лесно да пробиеш стената около мен, но няма да съжаляваш. За мен връщане назад никога няма да има , а и съм ти казвала , че се пише само за умрелите , а той вече е и погребан, нито вест нито кост, затова го запечатах със стих , ще го прочетете и вие. Така чеееееее слагаме точка на несподеленото , неизживяното и дрън дрън .
И чатовете и снимките и милите думи и разговорите и скритите вайбър чатове и среднощни изживяванки , всичко беше по взаимно съгласие и беше взаимно, не само от моя страна.
„Махни се , жени се , по други ходи , за мен забравииииииииииииии“
ще пия за теб , и няма да е проблем , взаимно ще се погребем хахаха
дай мО
НеЗначителен

За лоша шега, игра или беда,
свърши се с копнежа, не любовта.
С този дето уж обичах,
сластно му се вричах.
Ала накрая никак не отричах,
че бях отвратена и спрях да тичам.
По една НЕнормална илюзия,
по един зов,
самотен, тъжен за любов,
По един порив ужким,
на сърцето,
но не на него, а детето,
в мен хлапето се е заблудило,
и НЕнормално,
любов помислило,
че е това, а било
е само игра,
загуба на време,
и безброй лъжи.
„Харесвам те , Злати остани,
недей не ми се сърди,
ти също си специална“.
Фарс и Фалш ,
друга дума не ми допадна.
Опази Боже, никоя друга жена,
да не чува, че е харесвана,
а после да остане сама.
И този, който не я е оценил,
с друга лесно заменил.
Забравил писмата,
и очите, забравил поемата,
далеч, захвърлил в дните.
Забравил спомен,
игра, книжка, сладолед,
забравил и нея,
и всичко превърнал в лед.
Забрави тъжния спомен и ти,
и се отпусни,
в живота най-хубавото ти предстой!
https://chetilishte.com/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%B6%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D1%80/?fbclid=IwAR1NDA0u8IXJSikX04QAireeTisXdlbbOdI43n5YGnP6XPeEOYv0sj3gwUM

Днес беше 18ти, моят имен ден , и ходих в единствената черква в София дето има иконата на Злата Мъгленска, в Св. Седмочисленици , близо е до Граф Игнатиев и за 30 мин с 94 стигнах до там. Запалих свещичка, за цялото ми семейство и мен и после се отправих към магазина, да взема бонбони да почерпя и сокчета. И по пътя усетих някакво дразнене в гърлото, после се усложни като преглъщам. Дано не се усложняват симптомите , и да ми разкара бързо болката…
Благодаря ви , че 5 години ме четете, благодаря ви за подкрепата , заинтересуваността, и за всички мигове през тези 5 години, когато мислех , че съм сама пред бялата страница и няма на кой да споделя, знаех че вие сте там и пред вас се отпуснах, както пред свои. Оценявам ви подкрепата , и всяко едно посещение и четене на блога ми. Важни сте за мен ,станахте част от ежедневието ми. О Ви! Ще се старая да оправдая доверието ви и да не се излагам много хаха . Лека нощ.
 




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Честито за 5-те години, zdrachna. ...
19.10.2020 08:18
Честито за 5-те години, zdrachna. Аз съм в блога половин година преди теб. Доволен съм от себе си и темите. Помогнаха ми и за трите доклада които изнесох досега.
Успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 47754
Постинги: 93
Коментари: 21
Гласове: 133
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031