Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2020 19:05 - Не мога да дишам! Пак се появиха ПА..
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1220 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image Здравейте , мили блог читатели. Благодаря за загрижеността, да ме питате дали съм умряла и защо не съм писала толкова много време. Истината е , че колкото и да изглежда иронично забавно, да бях на крачка да си ида и то за пореден път от моите не канени гостенки ПАНИК АТАКИТЕ. За мое нещастие задуха не минава, както при другите пъти, ами си го държа още, и имам чувството, че нещо ми стиска белите дробове и не мога да си поема дълбок въздух, а когато се опитам да го направя чак се залисвам и почервенявам цялата. Ноооо всичко това естествено не идва от въздуха , хронологически ще почна да разказвам , както до сега.

Дано след като излея всичко мога отново да дишам свободно и да преодолея за пореден път гостенките.

Всичко започна след напускането на Моника и загубата на девствеността. Тежко ми беше , че не остана да си кажем чао, а докато бях с нашите на Созопол си тръгна, още по-тежко ми беше , че след случилото се с девствеността нямаше с кой да споделя и не само това , никога не е само това .. Ами Георги ? Очаквахте ли, че така би ме напуснал в най-трудния момент за мен? Някак си по-лесно бих приела загубата на една от малкото приятелки, но неговата , как ? Той ми се сърди за небивали неща , а в този период дори не си писахме … както казва Рос когато се зариби със сервитьорката Кейти, НИЕ БЯХМЕ В ПЕРОД НА ПОЧИВКА. А толкова много неща имах да му казвам да го питам за играта , разцъква ли я , доволен ли е от учебника , научи ли новия език в работата и все такива неща , които питаш човек, който не те е блокирал отвсякъде.

След ред сълзи и сополи , решихме с Тедито да ходим на моренце в Приморско. И какво си мислите, че стана преди да ходим , вечерта ми идва на посещение Тодуресте. За какъв дявол идваш нощес , като знаеш, че съм на танци. И аз както винаги доверявам му се все пак не го познавам от вчера оставам му ключа докато съм на танци. А той да остави отворен прозореца на цяло , а не само отгоре както аз го оставям, и да излезе до магазина да си взима кола. Последиците от това му глупаво решение ще разберете после. Прибирам се от танци ядосана , защото от долу видях , как е отворен прозореца на цяло и как ще ме ядат комарите, а и не само за това. Хапнахме набързо един хот-дог и се прибрах, а той си замина като ми пожела приятен път и даже предложи да ни закара, обаче ми писна неговото мрънкане и ревност от Георги , които ме е блокнал даже от конектед и не мога да му кажа дори здравей. Прибрах се , оправих багажа и пътувахме на следващата сутрин и си говорихме , аз и се оплаквах , че не изпитвам никакви любовни чувства към Тоши и все мисля че има много неизказани неща, които ми спират дъха с Георги. Тя ми предложи да ходим до неговото село, но нали знаете какъв цербер е той и едва ли ще го приеме като мило и романтично, а и неговата специална ако е там и му се лигави и го гушка , как да искам да го видя това ? Нали ще е по-безболезнено да си направя харакири. Както и да е . Говорим си по пътя и аз казах, че ще го питам понеже ако бием път до Варна сити за едното нищо няма да е никак хубаво и за Тедито и за мен, а пък той ще си викне охрана да го пази хаха.

По пътя си говорихме за него.

-         Теди мислиш ли , че има шанс някога да го видя на живо и да го гушна ?

-         Само това ли ?

-         Е и да му изям ръцете ахха. Само това да. Той си има спешълка.

-         Злати да ти кажа , честно тая работа с неговата специална никак не е случайна , и си мисля , че страдаш излишно за него и се обвиняваш.

-         И според мен си пише с нея още като бяхме заедно… е не баш заедно ама ..

-         Да човек, а тия подаръци и писма , ги е хвърлил в коша за боклук, а ти ревеш .

-         Знам , за него това както и времето което прекарахме заедно не значи нищо… аз му споделях всяка секунда от деня си.

-         Намерил си е друга, даже е някоя от онези дето са си слели масата на плажното парти. И в момента може да е някъде с нея на моренце и да си правят секс , а ти искаш да ходим да им светим.

-         Ще посветим малко какво лошо има , а и кой е казал, че ти ще го виждаш ? Само аз! Хах ти ще се скриеш в шубраците.

-         Еми питай го, ако искаш но според мен той е сложил края, което е тъпо защото дори не сте били гаджета и е гадно да те блокира. Нали ми каза , че на други им пази номерата и им пише за рд и те казват че е мил.

-         Да хаха , много си мииииил , много добър , мега якия човек, ще ти изям кура и все едни от ПРИЯТЕЛКИ, а на мен блок. Даже едва ли знае моя рожден ден.

-         Ето виждаш ли, спри да настояваш да те отблокира , какво печелиш ? Пак ще е с нея.

-         Знам го, а и не искам да ги разделям нека са си, но аз какво съм виновна че да съм блокирана, от време на време като искам да му пиша да нямам тази възможност. Гадно ми е така.

-         А ти искаше и с него да ходиш в Берлин.

-         Исках и на Марс , ама виж какво получавам в замяна. Не мога и във фб да му пиша , не се оцветяват кръгчетата показва, че не е изпратено. А там даже може да ме ограничава и игнорира съобщенията да са през ден , седмици и месеци , но пак … не ще.

-         Трябва в очите да му кажеш , че няма да му разваляш връзката или да дразниш другото момиче като му пишеш и да те отблокира за твое успокоение. Казваш и отиваме.

-         Какво да казвам , той не иска даже това.

Настанихме се в семейната къща с изглед към моренцето. Ходихме да обядваме и после цял ден до вечерта в морето. Намерих смарт часовник като моя почти, ама не исках да го взимам , а питах , виках на целия плаж ехоооооооооо някой да си е изгубил часовника?

Никой не каза нищо, оставих го в заведението до плажа, с бележка, но никой не си го беше взел на следващия ден и го взех аз.

Ходихме вечерта на кръчмичка и имаше много хорца , потанцувахме и си тръгнахме.

На следващата вечер , като дете с неизживяно детство , дадохме 20 лв за люлки . На гондолата не се качих защото мислех , че не е страшно, обаче едно където имаше яко мятане наляво и дясно много ми хареса. Поп звезда май се казваше. Сядаме слагат ни отгоре един предпазител и се започва, обаче до мен седят баща и едно момченце.

-         Ради бе татко , къде ме караш да се качвам на дърти години.

-         Спокойно тате много е весело.

-         Добре.

До ден днешен ръката ми е синя от това че се държах за металните дръжки, момченцето викаше , беше го страх , таткото викаше да се държи , а аз с едната ръка Тедито с другата металното. И тъкмо спря въртележката и си отдъхнах. Обаче то е спряла временно за да пуснат пушек да ни залашкат на другата страна.

Момченцето викаше :

-Тате искам да сляза на момента. В тази секунда точно искам да се махна от тук.

- Добре тате , още малко.

 Това малко беше 30 минути още. Не знаех да плача ли да се смея ли. На Тедито пък са й викали оооооооооооооооо уууууууууууууууууу в ухото и тя каза, че не е чула момченцето.

То дори не заплака, горкичкото. Накрая ни освободиха и то почна да тича при майка му, а аз не усещах тревата под краката ми ама ми беше смешно като каза … искам на момента на минутката да се махна от тук хаххахах горкото момченце.

На прибиране минахме през площада имаше народен концерт и пак поиграх хорца. После се прибирахме и си взех царевичка.

На следващия ден ме опари медуза, мега голяма бяла със сини ивици малееееееее супер много се уплаших стана ми червено, и точно пред батковците. Имаше един мега висок , голям сладурковец с червени бански, бяха си взели сладоледи и близкаха точно до нас с Тедито. Обаче тя ме остави да си лежа на кърпата понеже много ми пареше , единия си ровеше на телефона , а другия искаше да вземат топка и да играят плажен волейбол. Добре бе, как като ходят на дълбокото и са прави и си подават?

Много странно, аз съм почти цялата покрита, а те са още по-навътре и са прави? Да не са 10 метра високи или стъпват на нещо?

На следващия ден ходихме до Беглик таш като се прибрахме познайте кой се беше изтърсил при нас ? Точно така … Тодуресте.

Обезумял от ревност все едно сме гаджета.

-         Как сте момичета , ходихте ли на Варна вече ?

-         Зад Варна ходихме , какви са тези глупости?

-         Искате ли да се поразходим и да си направим един плаж?

-         Нищо не искам , виж още ми е червено , медуза ме опари.

-         Гледала ли си приятели хаха да опитам да те оправя

-         Я млък.

Изтърси се неканен и почна да говори глупости, и само да повтаря това което казвам.

Ще ходя да си взема царевейшън , цър цър цър и той … цър цър цър

А бе млъквай бе, какво ме повтаряш само ебасимо. Държеше се толкова фалшиво пред Теди, че чак ми стана смешен. В опит да е оригинален и да ни вземе палачинки излезе с номера , че са му глътнали картата , и няма пари за бензин да се прибере до Пловдив , за да остане при нас да спи, а на другия ден предложи да ме закара до София като преди това минем през замъка офффффф фейкче, много грозна постъпка. После ми писа да ми каже колко съжалява и бил притеснен и нямал търпение да почне работа в София , за да се виждаме по-често, дори и като приятели на него това му стига, и как сме щели да ходим на Бачковския манастир и че щял да ме закара до Варна сити ако съм поискала и дрън дрън пълни лъжи.

След като се прибрах установих щетите от неговото гостуване, от плика на бюрото ми бяха откраднали 250 лв. Щях да получа шок. Парите за наема си отидоха … Обадих му се да му кажа , и той съжалявал щял да ги прати по изи пей … ще ги прати на куково лято. Отново лъжи. Писва ми вече, това е по-изцеждащо приятелство от това с Моника . На следващия ден бях на работа , не ми приеха болничния , защото нямах лист с банково извлечение . А той Тодор нали е счетоводител или по-скоро пишман счетоводител , ми каза че 3 дни плаща работодател и понеже ми дават пари на ръка ще ми ги изплатят. Но се оказва че щом има прекъсване на дните ще ги плати НОИ. И трябва да си извадя дебитна карта.

Точно този ден ходих след работа до фибанк , питах Георги дали там ми е по-оферта заради безплатното вкарване на наема или ще е по-добре да си извадя на дск я, той ми отговори лаконично и след това ме блокира.

В крайна сметка си извадих от там , безконтактна , черна матова и внасянето е 1 лв , а не 4 лв при наема от 500 лв , ако беше до 400 щеше да е 0 лв.

Дадох си на следващия ден банковата сметка и се надявах, че няма проблем , но това не беше всичко, после шефката почна да си измисля неща допълнителни, които да правя и най-вече да ходя с жената с проблемния вестибуларен апарат. Казах й, че тази жена не може да прави крачки тя няма баланс с ръце и крака и с нищо има операции на всеки крайник и просто не е момента да ходи , а само да прави упражнения за да усети самите си крайници , но понеже всички разбират от рехабилитация и дават тъпи нареждания , жената падна върху мен , върху ръката ми и адски много ме заболя. После сестрата ми каза, че са ги накарали и тях да ходят с нея когато мен ме няма и тя е падала. Значи не мога да си обясня какъв й е проблема с нас и защо и е трудно да разбере че нещата няма да станат толкова бързо.

Другото, което ми се случи и ме докара до нервна криза е това, че ми се развали уплътнението на хладилника , и аз го изчистих, подсуших и го оставих на страна, нашите дойдоха и ми донесоха друг , стария го взеха , а не трябваше защото бях сигурна че като се изчисти и подсуши уплътнението ще ми се оправи хладилника. Прибрах се заедно с нашите на Петрич за събота и неделя и се качих в неделя пак на София … и какво мислите стана, новия хладилник дето донесоха не работи и всичко ми се беше развалило.

И след всичко това, би било истинско чудо ако не се получат панически атаки , макар , че всячески ги отбягвах и не мислех за това. Не знам дали заради противозачатъчните Ясмин , които пия заради женските хормони или на нервна почва , но задуха беше толкова силен , че за момент мислех , че ще ми се пръсне сърцето. Бях на работа и се връщах от обяд отидох в съблекалнята да се преоблека и .. почна едно свиване първо помислих , че имам нужда да си поема дълбоко дъх , опитах и стана по-лошо , почнах да треперя и да почервенявам, сърцето биеше учестено и потънах в студена пот. Пийнах малко вода , но се задавих , нещо не позволяваше да влезе въздух нито вода в гърлото ми , сякаш ме душеше. Премина за кратко, и се върнах да работя, но невъзможността за поемане на дълбок въздух е и до днес. ….

Не мога да разбера защо се случи всичко това за кратък период на седмица и половина..

-         Блокирането от всякъде , от Георги.

-         обира на 250 лв.

-         лъжите на Тодор и стреса от постоянната му ревност.

-         Загубата на Моника.

-         Даването на работещ за неработещ хладилник.

-         Проблеми в работата – търсене на друг човек да ме замени по обяви въпреки че не са говорили с мен , а се опитват да ми вметнат вина, че защото аз съм им казала че си търся работа.

-         Самотата от това , че няма с кой да споделя за случващото се.

-         Срама от загубата на девствеността не по начина , който исках …

-         Спирането на цикъла .

-         Постоянна депресия.

-         Нервозна дихателна недостатъчност …

image

image

image




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 110545
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930