Здравейте мили блог читатели. Изминалите дни бяха много тежки емоционално за мен и напрегнати отностно работа и университет. Както съобщих в миналия пост, братовчед ми Цецо почина, и ходихме на погребение, аз нашите , баба и сестрата на баща ми. Гледката беше много грозна, не на трупа , който така или иначе не видяхме, ами на близките ми , на които хич не им отива черния цвят. Леля Наска, неговата майка беше като дрогирана. Не й текат сълзи само вика и нарежда … за да й мине на горката.
- Не си за тук бе Цецо, сватба трябваше да ти правим , а не да те погребваме. Няма слънце вече за нас, само мъка.
Доколкото разбрахме от бащата на Цецо , чичо Валери. Това му е било втори рак, защото първо е имал на тестисите после на кръвта, защото като го оперират и всичко се оправя с тях , не му изследват кръвта, за да видят че има лимфобластна левкемия т.е рак на кръвта. И вече е почнал да прави пневмонии, първо бактериална после вирусна после гъбична, и накрая решили да го сложат на изкуствена кома, тогава му сложили тръби , които да дават кислород на белия дроб, но дали си при немски доктори или български , като ти гасне свещта си отиваш. Дробовете му спират да дишат , но сърцето още тупти. И после вече и то спряло. Така е приключило всичко. И леля Наска и чичо Валери са там в Дюселдорф 1 година, докато траеше битката.
Трансплантацията била успешна, както и възстановяването до този последен процес на пневмония. Така момчето си отива на 38 години. Леля Наска и чичо Валери се прибират в София , а със следващия самолет идват всичките им вещи и трупа в ковчег.
Чичо Насо, който им е помагал да разопаковат каза , че апартамента им тук е бил празен , те всички били там в Германия , в очакване на чудото.
Заедно с него е бил и Мики, едно момче, което направи дарителската сметка в хелпкарма, това момче му е бил като брат, винаги се е интересувал как е и му е звънял по 5 пъти. Той беше и на погребението. Не можех да повярвам колко много приятели, колко много хора, отидоха да си вземат последно сбогом. Даже като го вкарваха в катафалката, изръмжаха всички заедно с моторите , понеже и Цецо е бил моторист.
Нещото, което ни направи впечатление беше, че имат повече входове гробищата в София , не са като в Петрич един широк вход за коли и от там и хора влизат, но ние не знаехме, че може и с колата да се влезе затова паркирахме на едно място и ходихме пеша до това място, където пеят покойника, вече избягвали да вкарват вкъщи хора. И друго има погребални агенти, въобще не знаех , че съществуват такива. Те ръководеха всичко, защото оскърбените родители нямат сила за нищо.
Ноември като почина баба ми от майчина линия , нямаше кой да вдигне ковчега дори, баща ми и братовчед ми се обаждаха на приятели да им помогнат. А сега .. по 3ма души от страна имаше за да го вдигнат…. Какво ли е било в сърцето на това момче Мики да държи на рамо ковчега с трупа на най-добрият си приятел? Каква сила имаше в това момче, щом и сълза не пророни, държеше се до последно?
Другото различно дето правят тук , е че вземат пръст от саксия и слагат с една ръка върху ковчега , и после агента дава кърпичка и дезинфектант. А при нас е с две ръце 3 пъти се поръсва ковчега. И попа няма толкова дълга реч, за 5 мин е погребан, а тук в София близо 1 час . Имаше и слово какъв човек е бил.
После дойдоха да видят квартирата и да оставя едни дрехи , и се почнаха с коментарите, ооо колко е тясно, оооооо как мирише на готвено, мале всичко ви е събрано на куп. Щях да се гръмна. Въобще не обичам да влизат тук странични хора, еми да очевидно не е като къщата ни в Петрич , нито като вилата. Но си е моето място, и колкото и да е тясно си го обичам. После отидохме да видим строежа и като разбра, че е само 3 стаи хол, кухня и спалня веднага почна , сестрата на баща ми.
- Малеее ти как ще гледаш деца тук като няма детска стая, всички в спалнята ли ще се бутате. Не плащайте повече няма смисъл търси друг.
Охххххххххх, не спря да мрънка по целия път. Накрая баща ми не издържа и й каза.
- Не те караме теб да плащаш. Толкова трудно сме намерили този апартамент и сега няма да се излагаме за една стая, ако има мъж и деца ще го дадат под наем и ще си вземат нещо по-голямо.
И си е така. Толкова молене беше да ни го продадат на нас, понеже всичко друго беше заето. За 3 вноски от 60 хиляди ЛЕВА , а не евро какво повече да искам , има и паркомясто и гараж и таванско помещение и мазе. Камилата искала рога и без уши останала.
В неделя ходихме на вилата и готвехме цял ден, а в понеделник ходих на фризьор, да вече съм с по-къса коса и си взех медицински чехли за работа. После на Пони брат й ни закара до София и минах да си пазарувам вода и хляб , и сокче и си легнах. Понеже в нас си се бях изкъпала и наплела. Аааа забравих да кажа една нова пациентка ми беше обещала да ми гледа на кафе, и трябваше да взема кафеварка и една лъжица от нашето кафе нова Бразилия.
Стана вторник, изпуснах да пия в квартирата 3 в 1 на якубс , и направо като отидох на работа пийнах набързо кафето, което го сложих в пластмасово шишенце и там го сложих в чашка, която също си носех.
Тя почна да ми гадае:
- Очакват те хубави неща и реализиране на мечти. Едно момче вече е хвърлило котва в сърцето ти.
- Чакай чакай котва? Море ? Варна ?
- Ами не знам от къде е , но виж котвичката , къде се е впила в сърцето ти. Той не, ама ти направо гориш за него.
- Малееее да така е. Много го обичам.
- То си личи , неговото е искра , а твоето направо вулкан. Той обаче иска да се развива и то не тук , а в чужбина. Много е амбициозен.
Чужбината си го влече, много иска да заживее там.
А при теб виждам 2 пътя единият е София , а другият е чужбина.
- А какво ще правя там аз ,като не знам езици.
- За това момче си готова отвъд света да отидеш.
- Оооооо да така си е.
- Виждам тук нещо като число и месеци декември или януари. Но не мога да ги разгадая добре. Тогава може да ви станат нещата и да ти се затвори пръстена на семейството , обаче той чака някаква дата явно, тук има число но не го разпознавам. Ти си много припряна само бързаш, а той изпипва детайлите.
- Да бе изпипва нищо, все аз показвам любовта си, той нищичко, даже стихове му писах.
- Рак е нали ?
- Да.
- Имай търпение края на годината и началото на другата ще станат нещата.
- Ооооо какво е това чакане , не мога, не се издържа . Да си ходи в чужбина и да си направи немско семейство.
- Говориш го, ама не го искаш.
Виждам екскурзия на теб и семейството ти.
Както и две букви С и К, които са като звездички над теб.
- Майка ми се казва Силвия , а К може да е колежката й Катя тя много споделя с нея.
- Не те виждам да работиш тук обаче. Ще почнеш работа в държавна болница и то свързана с бебета. Ще работиш с майките на бебетата дето са родени. Много скоро при това. Това е което виждам.
- Мерси. Дай Боже да станат нещата.
- Ще. Но бъди търпелива.
На фона на това с чашката обаче, ВВ е много зле. Неделя е отпътувал за Ловеч родния му град и след два пристъпа след високо кръвно е постъпил в болница. И всичко това от нерви в работата и това, че аз отлагах дългоочакваната първа среща. Снощи съм му влошила състоянието несъзнателно, като ме попита какво сънувах, а аз му казах Специалния … как с неговият пръст върху моите устни ми казва шшшт, обичам те.
И човека ще ходи при кардиолог. И му обещах, че като си дойде ще се видим, не искам аз да съм отговорна за влошаването на здравето му. Горкичкият.
Вторник, сряда и четвъртък за сега все имам частни адреси след работа. Аааааа забравих за малко щях да изпусна вече имам обедна почивка навън йеееееее
Нося си в кутийка нормална храна , различна от сандвич, и си излизам в градинката и хапвам навън сред природата. Супер е , а и отпочивам и се зареждам със сили.
Преди да отговоря на въпросите ви ще споделя любими неща от Калбуров. Както знаете чета поредната му книга Помниш ли ?
02:50 ч.
Толкова отдавна не съм писал за теб, че сякаш съм забравил как се прави. Вратата на спалнята е отворена, а от нея влиза златиста светлина от коридора. Телевизор, чиито пиксели изгарят, чакайки команда статичните картини да заиграят по него. Клавиатура с подсветка, която от години не съм поглеждал, за да проверя дали буквите са си на мястото. Ето, виждаш ли? Когато не си сигурен как се казва „здравей“ след няколко живота време, описваш пейзажа, колкото и да не е вълнуващ той. Не беше дори моя идея да пиша за теб, една пеперуда влетя отнякъде, без да пита може ли, не може ли, и ме уведоми, че тази вечер пак ще те обичам с всички налични атоми, а как хубаво бях спрял. Не те и сънувам отдавна, но напоследък взе пак да се появяваш. Приятно беше онзи ден да ме навестиш да се прегръщаме, било и за прекалено кратко, не че някога успях да се наситя на допира ти. От пет минути се опитвам да напиша „липсваш ми“, което е изненадващо трудно, все излиза като „липсваш ми понякога, но само в този, онзи и другия момент“. Лаптопът ми точно пък сега ще вземе да е с пълна батерия, та да няма кой да ме спре да си браня безсмисленото его, което трепери да не покаже слабост, когато никой не го гледа. Е, майната му тогава. Обичал съм те някога и точно в такива ледени нощи, когато отида да дръпна завесата и видя през леко запотените прозорци онази самотна кола, която пълзи по шосето и разбутва мъглата, си спомням точно колко много. Когато в три през нощта съм бил убеден, че сме сам самички на това парче земя, което лети из космоса. Само да можеш да се видиш колко си красива в онези ми спомени. Ама че ми е красиво да те обичам отново, било и само за тази вечер. Пеперудата отлетя.
03:23 ч.
ПРИОРИТЕT.ТИ

Доброволно ставам аз да направя чая,
отказвам се от по-пълната чаша,
и съм нереалистично преял
за последната хапка от десерта.
Не обичам ръката ми да е изтръпнала
и да съм сритван, докато спя,
било и от такава красива жена като теб.
Чинии мразя да мия,
но май повече мразя
да се налага ти да ги миеш.
По-удобно ми е да ходя за закуска
и в близкия магазин,
но до него не продават цветя,
а ти се усмихваш така хубаво,
когато ти нося тебеподобни.

Странно влияеш.
Досега никога и в нищо
не ми бе харесвало
да бъда на второ място.
БАР

Пусни си косата, свали грима,
обуй кецовете и сложи най-удобните ти стари дънки,
които от години се каниш да изхвърлиш.

Знам едно забутано място,
с приглушена светлина и музика на живо.
В друга галактика,
третата пресечка в дясно и надолу по стълбите.

Не приемат резервации,
но за двама души,
които искат да заемат пространство като за един,
винаги се намира място.

Имам да ти казвам само неща за на ухо
и не веднъж ще си позволя да те целуна,
без да ме интересува кой гледа.

Ела,
да се усамотим в тълпата.

 

На нощното ми шкафче имам книга, таблет и зарядно. По-отдолу гребени, клечки за уши , пудра, червило, крем и гланц, и в шкафа има лакове.
Книжка се надявам, че ще има след около 2-3 месеца.
Той е добре това е важното, не знам дали чака нещо да прочете ,което не му харесва и ще се заяде с мен, не знам дали не е в плен на друго момиче и с нея си прекарва по-приятно, както кихавиците ми подсказват.Изчерпахме се от към теми на чат, не е станала драма въпреки, че може отстрани и да изглежда така. Но знам едно,за влюбените уши всичко е приятно да се чува, а за него не беше. А накрая само това има значение.