Добра вечер мили блог читатели. Снощи се прибрах в квартирата в 23 часа, събудих се чисто недоспала и целият ден ми мина супер напрегнато. Освен всичко това, трябваше да си откажа час за частно, за да се прибера в 4 и 30 и да мога да отворя на човека да напръска против дървениците. Но преди всичко това да разкажа от самото начало как мина първо прибирането.
В петък свършвам в 4 и отивам на метрото на Сердика в 4 и 20 до 5 часа, чакам Пони в метрото, и се обаждам.
- Здравейте , ние се обаждаме за пътуването до Петрич, на Сердика сме.
- Аааа хубаво, излезте от изхода на Витошка.
- Не знам къде е …
- Е Витошка ли не знаете хаха, има банки уни кредит и райфайзен там ме чакайте тогава.
- Добре.
Еми излязохме от няколко изхода преди да видим райфайзен , аз съм доста зле с ориентацията и може 6 години да живея в София, но не съм наясно с центъра и повечето квартали. Ако ми кажат чакай ме там , искам да го виждам пред очите ми не на 100 метра, 200 метра или на другия тротоар , не мога да виждам надалече.
Стоя там и чакам, Пони ми търси дъвка, че е яла дюнер и й мирише дъха. А ясно , докато аз чакам да дойде на метрото гладна, тя след работа си и взела нещо за ядене , без да се съобрази, че и аз искам. Както и да е . Идва човека със сива кола комби, не беше много красива и чиста, това ми направи впечатление, а по принцип мъжете си обичат колите , поне от видяното от баща ми , и си ги поддържат добре. Както и да е и това преглътнах. Беше сложил сгънат гардероб на задната седалка като едната част я беше сгънал напред, самата седалка, а другата беше свободна, и така се очертаваше 1 място отзад за седене и едно отпред. Както можете да предположите Пони седна отпред , а аз се сгъстих отзад заедно с огромната раница и чанта с дрехи от работата. Нямам проблем въобще със седенето отзад, даже напротив по-добре ми е от една страна , защото не се налага да нося колан, но пък отпред е по-удобна седалката и мога да гледам пътя отпред , а не да си въртя врата само настрани да гледам, нооооооо както и да е и това мина без да кажа дума , макар че трябваше по очите да ме познае, че не ми е ок и да се усети поне малко, знам че отново очаквам повече от хората , само защото аз не бих ги пренебрегнала така. Добре тръгнахме и аз си гледах пътя настрани и си мълчах почти през повечето време.
- И кво, вие кво бачкате ? Свършихте ли работата ?- казва като гледа само към нея , което е хипер мега висока степен на неуважение.
- Да – отговарям и аз .
- Да – и Пони.
- Кво работите ?
- Рехабилитаторка съм.- аз отговарям.
- Хахах дават ли ви да ги мачкате ? – тъпо заключава той.
- Да ги мачкаме, да ги гъделичкаме, да си играем с тях всичко. – иронично и без да го поглеждам казвам.
- Аха.- мрънка този.
- Здравните заведения винаги си работят. – казвам го мега обидена от подценяването.
- Е да така е. – вметна без да го питам.
- Ами ти ?- пита с голям интерес и я гледа в очите .
- Продуктов фотограф съм , но не съм завършила това- казва тя и един вид я питат какво аджеба е завършила и какво работи и бля бля.
- Оо това е много интересно, и споко не всеки работи каквото е завършил. – добавя тъпоглавеца .
Моля !??????
Как реагира на мен и моята професия , и как реагира на простотиите изказани преди секунди. Ококорвам очи и се засмивам леко. Без да правя коментар. Ясно ми е, че не всеки е на капацитета за водене на разговор без гледане на външността. И все пак.
- А ти какво работиш ?- Пита тя, а аз си взимам телефона да си вляза във вайбър в знак на пълно безразличие към въпросния шофер.
- ГДБОП съм. – със самочувствие го казва той и се кефи на възхвалата.
- Ооооооо йес супер е това , много готино. – нейните думи.
Следват истории от типа , не съм го учил това , просто ме взеха и ме обучиха и така , споко ше ви прекарам без да ви проверяват документчетата.
После тя почна да разказва:
- Чувала съм, че такива момчета ги взимат от домове за сираци , обучават ги и ги карат на работа в гдбоп като дори да умрат , няма кой да плаче за тях.
Лично аз за първи път чувам тази история, но приемам го като чуто недочуто. Но той не спря да го натяква.
- Аз само слагам пуловера на ГДБОП и тва е спокачка, без проверка ше минете.
Олеле Божичко, какви ги бръщолеви. Колко пъти още ще повтаря , че е работи там, няма да впечатли особено с това, след като отношението му е меко казано боклук. Точно така и направи , стигнахме до километричната опашка , и веднага облече блузата на ГДБОП и минахме. По пътя не можах да чуя какво говори, защото той само на нея нещо казваше и се обръщаше, аз колкото и да се опитвам да чуя не можех. Колата беше с копчета и явно някой е сакат, след като той предложи да й отвори прозореца да влезе малко въздухче.
А на мен ? Защо не се пресети да ми пусне въздухче , ебати малоумния.ком аз можех да си натисна копчето, но не исках беше ми твърде обидна цялата работа, и добре , че беше ВВ да си пишем по пътя иначе съвсем щях да заспя , но и бях малко ядосана. Стана време да се прибираме :
- За къде сте ?
- Дълбошница , до магазин Рай и детска градина Снежанка.- казвам.
- Аха, а ти ? – мрънка си под носа.
- Може да сме спреш на дипа , ще дойдат да ме вземат, аз съм от едно село Яворница.
- Ооо яко , добре, ако искаш ще те закарам до там.
Моля?! Ако искате да си сляза аз и да не ви тежа в колата? Каква е тази тъпня сега, и до там ли ще ме мъкнат. Ужас.бг
Спря ме в началото на града и си продължиха. Трябваше да викна нашите да идват , беше мега гадното, взе си ми там 10 лв и това беше, а нея която е обвързана уж момчето щеше да идва пък с него е отишла , и не знам какво се е случило след това.
Видяхме се с нашите и стана неделя време за тръгване. Аз предложих да е 14 часа , с влака , понеже няма там проверяване, а тя каза, че й е все тая и иска да поседи повече и в 17 и 25 да пътуваме. На мен ми беше първото пътуване с влак до София , и второто въобще в живота. Съгласих се само и само, за да сме заедно. Следете тънката ми логика. Нашите ме изпратиха до гарата и там я чакахме, обаче тя дойде с някакво друго момиче от нейното село. А аз казах на майка и сестра ми да тръгват, за да не се притеснява , а пък стана точно обратното , хем ги изгоних хората , хем аз стоях сама , а те двете си говореха. Накрая тръгнахме да се качваме във влака, приятелката й ми каза, защо си взимате билет 11 и 50, а не чакате от контрола да вземете за 5 лв , аз казах , че не знам за такава практика до сега , и че не искам така да рискувам, то тя беше до Благоевград. И те двете седнаха на една 4ка седалки , където по средата има масичка, аз не исках да се бутам там , и седнах пред тях на нормална си седалка. В началото ми беше малко криво , ама то повече на къде от това , заслушах се в историята на едно момче на седалката от другата редица до мен.
Личеше си, че не е петричанец , една доста пълна и грозновата го придружаваше и му носеше сладки. В началото не се учудих, доста по-грозни от мен са си обвързани и обичани … и то от мега добрите момчета, какво виждат в тях , което в мен го няма ? Защо толкова време се задържат и ги обичат , а от мен бягат ?
Може би това, че показвам една част от себе си не е достатъчно загадъчна , че да имат интерес повече да ме опознават и да искат с мен да изживяват и смеха и сълзите и всичко. Добре продължавам да разказвам.
Говореше с майка му, беше тихо във влака.
- Мамо , аз съм очарован. Това момиче се държи супер мило и нормално, даже не иска да я извеждам и черпя.
- Е не ми казвай, че не си й отнесъл нищо, как си се показал пред семейството й?
- Е носех бонбони и уискита. Аз на няколко пъти се опитах да я накараме да излезем някъде , но тя ми каза, че дрехите й са на София, а тук е имала само пижами и домашни дрехи.
Оооо чакай, чакай навързах си нещата, той е дошъл от Шопско в македонскооооооо оооо йес бе, дошъл е в Петрич Калифорния само, за да я види. Супер мило ми стана , само като му гледах искричките в очите, на него не му пука, как изглежда просто е видял нещо необикновено и е отишъл при нея , при всичките й роднини. Не можех да повярвам, че даже на майка му казва хубави неща за нея. С една лека усмивчица , продължих да слушам историята.
- Аз очаквах да е надменна, а тя се оказа много човек, даже ме закара при баба й в някакво село, после се прибрахме беше наготвено , и нейни близки ми донесоха днес сладки неща понеже тя им е казала, че много ги обичам. Сега ме изпрати и я целунах , не сме правили нищо нощес , малко ми липсва. Много е тихо във влака не е удобно да говоря.
Еййй чакай малко, как не е удобно , искам да чуя тази история. Супер мега хипер милото е . Горкият такова мило жестче е направил за такава невзрачница, и си личи , че не е искал нищо от нея , че не е като Христо, финансиста и псевдо специални сериозни хора, които си отиват .
Времето минава , и с минаването и спомените избледняват, и се свиква, свиква се да го няма сутрин , на обяд, след обяд, след работа, преди да заспя , по време на съня ,като се събудя и пак … Толкова време без драми и игри, нали ? Едва ли е нормално да ми липсва това , при условие, че ме търси човек , който го прави по желание, не от скука или просто от интерес временен , към нещо различно, ами без да мрънкам получавам това, което съм искала, но не от човека който искам . Знаете ли сложно е . Дори за мен е непонятно, защо когато получа тъй очакваното отношение към мен без да има въпроси и дълбаене.
„еее ние не сме във връзка за да се държа мило“, е да ама не е нужно , а и очевидно е лесно постижимо стига да го искаш. Както и да е, след някоя и друга седмица, няма да се сещам даже за съществуването на НЕГО, ще го забравя лесно, както и той мен забрави.
Естествено , за хора като него , никога не е било трудно да се разделя с хора, той няма нужда от никой в живота си , сам си и напълно самодостатъчен . За да е приключило нещо си е имало причина и така е трябвало да стане…
А ВВ е на друга вълна, той казва че може да е сам както и аз и всеки предполагам, но не иска, да умре самотно дърво, иска семейство, деца , както би трябвало да е . И дори според него е по-добре сега докато имам чувства да е вече приключило всичко, защото по негова теория така, запазвам в спомените си нещо неизживяно и не разочаровало ме, и от една страна даже никога да не пишем и да не се видим дори случайно, аз като препрочитам блоговете след години , ще си казвам да имаше човек и аз имах силни чувства не ми беше безразличен, но беше.
А ако бяхме продължили с драмите всеки ден, щеше до толкова да ме отегчи , че чак да го намразя и блокирам и да тая лоши емоции от виртуалното ни познанство, и всички мечти за несбъднатото НАС, ще се разбият на пух и прах дори и в забравата.
Може би има логика, премислях го, четох го, сънувах го, и все нещо друго ми се върти в главата. За да приключа окончателно с някого , трябва наистина да му кажа ВСИЧКО , което имам за казване. Но както знаете все има нещо недоказано, и недописано и то остава само чувствано. Дълбоко в сърцето , където за жалост съм му подарила. Но и това ще мине, ще приключи скоро. Усещам го . И това, че пиша този пост вече близо 4 дни, значи ,че последното денонощие само не е посетил съня ми и даже не се бях сетила да прочета запазената хронология. На прав път съм , още малко и няма да го има не само наяве. Много ми помага това да стане факт не само отношението на ВВ , но и това, че той не е сам. Комуникациите му с приятелки и приятели са толкова много и толкова често, че не се сеща за изтритият чат(с мен.).
Скоро ще има нов постинг, още е в процес.
П.с благодаря на потребителите дето са добавили блога ми в любими.
Ще има и видео изненада , както ви обещах.