Постинг
19.04.2020 13:09 -
Великден ли е?
Великден е ! Добър ден, читатели , приятели и блог странстващи птици като мен. Христос Воскресе!
Този празник , не е като другите , днес , за първа година на този светъл празник, не съм си у дома. Как започна всичко. Четвъртък в 16 часа е имало последен автобус от София за Петрич, вярно е не знаех, че може и да няма места, защото все има хора , които записват онлайн. Но шефовете ми казаха , че ако в този ПИК на зараза се прибера , ще трябва да правя корона вирус тест, преди да ме пуснат да работя. И аз реших да си търся кола онлайн , в групата пътуващи София- Петрич и обратно , и си намерих за след 5 часа , на 16ти четвъртък. Обачееееееееее, с моя късмет за намиране на превоз, момченцето ми отказа. Точно в 4 и 30 бях в квартирата и чаках , с приготвен сак и раница. Той ми писа в 5 и 20, че го е страх и няма да пътува. Изпуснах и последния влак от 5 и 30 .. и се надявах на следващия ден , точно черен петък да пътувам.
Пони се прибра в 6 и каза , брат ми можеше да дойде ама на магистралата няма да го пуснат и ще ходим до Люлин магистралата. Но както знаете, сериозността на някой хора граничи с минимума на минимума. Не дойде и се обадихме на телефона на БДЖ, и те казаха оооо ще си има влак в 7 и 30. И докато тя си цикли на телефона до над 12, аз заспивам в 10 и 30- 11 макс. Ставам сутринта в 5 и 30 , оправяме се и тръгваме, в 94 само ние 2те сме със сакове. То било от ясно по-ясно, че София е затворена и няма пътуване, но не знаехме, спешъла ми беше писал , да знаеш, че няма да можеш да се върнеш към София после, и аз си мислех , че сега след като тръгна и съм си у дома после ще му мисля за прибиране, обаче, той не се изразява подробно, снощи имаше брифинг , София е затворена недей да се разкарваш рано-рано. Както и да е , неволята учи. Прибрахме се и саднах, казах си край ще отмине и този празник без мен. Не стига, че ми беше тъжно и очаквах мили думи от специалния, само той би ме разведрил, но уви. Почна да се заяжда и излезе да си се разхожда човека, много важно, че съм супер мега тъжна. Както и да е , поразведрих се малко след като дремнах и се вдъхнових да направя нещо , което ще ми придаде Великденско настроение. Реших да си направя импровизирана кошничка, взех бели листя и ги нарязах на ленти, после ги смачках малко и станаха като изкуствена тревичка. После видях, че имам салфетка със зайче и яйца и нея я ползвах за украса. Получи се нещо горе-долу добре, но беше някак незавършено, тогава пиленце направих как излиза от черупка и придоби някакъв по-разчупен вид.
В събота вече почнах да приемам , хора за частно и знаех, че ще излизам, освен това импулсивно ми дойде на ум , да направя биг сърпрайз на спешъл бой , обаче нали се сещате, че за такъв капризен като него трудно се намира нещо подобаващо и класно, особено ако не разполагаш с много парички. Знам, че на половината от нещата ще се мръщи и ще каже тъй любимото му омг или ужс, което е хипер дразнещо , но вече съм му свикнала. И силно се надявам поне на едно , да се зарадва супер много и да му се забърза ритъма на сърцето. Естествено , ще липсва тръпката на изненада , след като се изпуснах и го питах завоалирано за някои неща, и той се усети веднага. Но нищо , поне се отказах от един мега скъп пъзел на Берлин през нощта 3Д. Който беше мега красив, с тези светлини на града и един мост , уникално , и ще можеше някой ден да го редим заедно, не че и аз обичам да редя ама поне да сме заедно и да се занимаваме с нещо съсредоточено, провали всичко . И на сестра ми поръчах тениска за Гергьовден , Изяж Гери спаси овца ! Знам, че тя харесва такива забавни неща, и ще й хареса, въпреки че може да го приеме и тя по друг начин и да се обиди, но това го слагам като последен вариант.
Купих си и тъй исканата книжка 158 удара в минута и още снощи почна да чета, много чувствена поезия и тъй разплакващи ме разкази , като мен, същите случки .. със специалния . Почвам да сравнявам и да си мисля как естествено той е в образа на жената , а аз на мъжа които винаги прави крачки и не към обвързване , а към доближаване към другия , чрез най-малкото. Лиричният говорител е поет като мен и е до краен предел човекът емоция и действа на принципа импулс-действие, като мен. И знае, че не очаква нищо просто го прави, защото го иска и това е .
Първата история беше , че на живо се гледат и режат напрежението с нож , а по чат с часове са си говорили , и при мен доста често се е случвало, даже ме мислят за глупава, защото на живо говоря с да, не и добре. И те са се опитали да разчупят леда и да започнат да си разказват истории от които ги е срам, момичето изважда химикалка и слага черна точка на ръката на момчето , защото той поглежда дупето на сервитьорката, а после сам той си поставя защото гледа в нейното деколте. И така започват да си разказват истории , докато си тръгват и момчето пада, тогава тя казва, че е най-сладкото и впечатляващо падане, което е виждала , а той казва че за 8ма среща е добре. Въпреки че това им е официалната първа среща, те са се засичали случайно около 7 пъти, после той искал заради срама от падане да бъде някак си поощрен и тя го целува бавно и романтично. И още на следващия ден той отива при нея и й чисти колата от снега, а тя остава приятно изненадана , но и уплашена какво следва след този жест….
Типично в стила на Специалния, не може да приеме, че някой прави нещо просто ей така, без да има намерения. И той се страхува и постоянно пита , еееее защо казваш това да не сме гаджета, еееееее защо онова , ама защо ще го правиш , защо това , защо онова. Защото така ! Речено сторено, няма дума за чувства, нито за желание, нито за емоции , това се изживява без говорене , без питане. Няма да ви преразказвам цялата книжка , но е супер и ви я препоръчвам горещо.
ВВ искаше да му пиша точно в 12 за да си кажем първи Христос Воскресе, обаче аз заспах , а и чаках отговор от специалният , докато писателя чака мен … колко е несправедлив живота. И той ме разубеди да взимам много неща за специалния , понеже той нищо не би оценил и нямало да го приеме по начинът по който аз искам, и всичко след това ще си е пак същото по старому. Но сърце глава не пита… ще направя, което чувствам. Зная, че всичко ще е за моя сметка, но нищо.
Снощи правех и тортичка, с бисквити потопени в топло мляко, отгоре намазани с шоколад и сладко от малини и на горния слой сметана и плодове киви, банан и ягоди. Чудя се преди да направя за спешъл бой дали да не я сложа в камерата и да стои там докато отида да я изпратя в еконт.
Заедно с другите неща, който не знам как да ги опаковам , нито опаковъчна хартия намерих, нито панделка и картичка. Много ми е притеснено…
Днес е Великден и обещах на братовчедка ми след 4 часа , да отида при нея, уж да се видим пък и да и дам яйце и парите, които ми потърси назаем. Ще правим кръш с нея. – в Петрич казваме кръш на чукането, биенето с яйца.
Днес татко ми трябва да прави курбан за негово здраве. Точно преди повече от 25 години, той прави катастрофа. На прибиране от Симеоново към Петрич, горкия е същия наивник като мен , слуша свой приятел да тръгнат рано призори по дъжд с трабант , да се прибират. Не знам какво е било сцеплението с пътя , но точно на входа на Петрич се пързалят 30 минути и се блъскат челно в една стена. Баща ми е бил 20 годишен. И е изпаднал в безсъзнание. Всичките му зъби падат. Дробовете му са на пихтия , закаран е в болница Рокфелер в града ни , и е изпаднал в кома. Доброжелателя приятел, на който му няма нищо, отива при баба и й казва
- Сина ти умря.
При тези думи тя и дядо ми изпадат в шок и хукват по пижами до болницата. Там от доктора разбират, че той има нужда от много кръв , а неговата е рядка Б- отрицателна, няма кой да му даде кръв , а тази която са купили е много малко. Една циганка пред болницата предложила кръв и така го спасили. Зъбите му са на винт , той както казва държавни зъби, а е млад 50 години. Моят Ангел , моят най-обичан човек на света роден на моята дата , докато аз съм 03.11.95, той е 03.11.69. Разбираме се с думи.
А неговите първи думи са били, колата върви ли , ще мога ли пак да я карам. И дядо ми се е засмял , и е казал първо да се оправи после ще мислят колата. От тогава са се зарекли всяка година на Великден да се прави курбан за да се даде жертва животно , вместо човек. Така и аз се зарекох , първото ми дете , дано да е момиченце и да се казва Ани, на него … Ангела. Моят малък ангел. Завършвам с най-скъпите думи за най-скъпият човек в моя живот, като го погледна и знам , че няма страшно всичко ще е наред , и само на него мога да изрека думите най-мили на света! Обичам те тате!
Дори да си далеч този ден от мен, ще се видим и ще караме джипчетата, ще се гушнем и ще сме пак заедно. Момичето на тате , дивият Ангел…
Този празник , не е като другите , днес , за първа година на този светъл празник, не съм си у дома. Как започна всичко. Четвъртък в 16 часа е имало последен автобус от София за Петрич, вярно е не знаех, че може и да няма места, защото все има хора , които записват онлайн. Но шефовете ми казаха , че ако в този ПИК на зараза се прибера , ще трябва да правя корона вирус тест, преди да ме пуснат да работя. И аз реших да си търся кола онлайн , в групата пътуващи София- Петрич и обратно , и си намерих за след 5 часа , на 16ти четвъртък. Обачееееееееее, с моя късмет за намиране на превоз, момченцето ми отказа. Точно в 4 и 30 бях в квартирата и чаках , с приготвен сак и раница. Той ми писа в 5 и 20, че го е страх и няма да пътува. Изпуснах и последния влак от 5 и 30 .. и се надявах на следващия ден , точно черен петък да пътувам.
Пони се прибра в 6 и каза , брат ми можеше да дойде ама на магистралата няма да го пуснат и ще ходим до Люлин магистралата. Но както знаете, сериозността на някой хора граничи с минимума на минимума. Не дойде и се обадихме на телефона на БДЖ, и те казаха оооо ще си има влак в 7 и 30. И докато тя си цикли на телефона до над 12, аз заспивам в 10 и 30- 11 макс. Ставам сутринта в 5 и 30 , оправяме се и тръгваме, в 94 само ние 2те сме със сакове. То било от ясно по-ясно, че София е затворена и няма пътуване, но не знаехме, спешъла ми беше писал , да знаеш, че няма да можеш да се върнеш към София после, и аз си мислех , че сега след като тръгна и съм си у дома после ще му мисля за прибиране, обаче, той не се изразява подробно, снощи имаше брифинг , София е затворена недей да се разкарваш рано-рано. Както и да е , неволята учи. Прибрахме се и саднах, казах си край ще отмине и този празник без мен. Не стига, че ми беше тъжно и очаквах мили думи от специалния, само той би ме разведрил, но уви. Почна да се заяжда и излезе да си се разхожда човека, много важно, че съм супер мега тъжна. Както и да е , поразведрих се малко след като дремнах и се вдъхнових да направя нещо , което ще ми придаде Великденско настроение. Реших да си направя импровизирана кошничка, взех бели листя и ги нарязах на ленти, после ги смачках малко и станаха като изкуствена тревичка. После видях, че имам салфетка със зайче и яйца и нея я ползвах за украса. Получи се нещо горе-долу добре, но беше някак незавършено, тогава пиленце направих как излиза от черупка и придоби някакъв по-разчупен вид.
В събота вече почнах да приемам , хора за частно и знаех, че ще излизам, освен това импулсивно ми дойде на ум , да направя биг сърпрайз на спешъл бой , обаче нали се сещате, че за такъв капризен като него трудно се намира нещо подобаващо и класно, особено ако не разполагаш с много парички. Знам, че на половината от нещата ще се мръщи и ще каже тъй любимото му омг или ужс, което е хипер дразнещо , но вече съм му свикнала. И силно се надявам поне на едно , да се зарадва супер много и да му се забърза ритъма на сърцето. Естествено , ще липсва тръпката на изненада , след като се изпуснах и го питах завоалирано за някои неща, и той се усети веднага. Но нищо , поне се отказах от един мега скъп пъзел на Берлин през нощта 3Д. Който беше мега красив, с тези светлини на града и един мост , уникално , и ще можеше някой ден да го редим заедно, не че и аз обичам да редя ама поне да сме заедно и да се занимаваме с нещо съсредоточено, провали всичко . И на сестра ми поръчах тениска за Гергьовден , Изяж Гери спаси овца ! Знам, че тя харесва такива забавни неща, и ще й хареса, въпреки че може да го приеме и тя по друг начин и да се обиди, но това го слагам като последен вариант.
Купих си и тъй исканата книжка 158 удара в минута и още снощи почна да чета, много чувствена поезия и тъй разплакващи ме разкази , като мен, същите случки .. със специалния . Почвам да сравнявам и да си мисля как естествено той е в образа на жената , а аз на мъжа които винаги прави крачки и не към обвързване , а към доближаване към другия , чрез най-малкото. Лиричният говорител е поет като мен и е до краен предел човекът емоция и действа на принципа импулс-действие, като мен. И знае, че не очаква нищо просто го прави, защото го иска и това е .
Първата история беше , че на живо се гледат и режат напрежението с нож , а по чат с часове са си говорили , и при мен доста често се е случвало, даже ме мислят за глупава, защото на живо говоря с да, не и добре. И те са се опитали да разчупят леда и да започнат да си разказват истории от които ги е срам, момичето изважда химикалка и слага черна точка на ръката на момчето , защото той поглежда дупето на сервитьорката, а после сам той си поставя защото гледа в нейното деколте. И така започват да си разказват истории , докато си тръгват и момчето пада, тогава тя казва, че е най-сладкото и впечатляващо падане, което е виждала , а той казва че за 8ма среща е добре. Въпреки че това им е официалната първа среща, те са се засичали случайно около 7 пъти, после той искал заради срама от падане да бъде някак си поощрен и тя го целува бавно и романтично. И още на следващия ден той отива при нея и й чисти колата от снега, а тя остава приятно изненадана , но и уплашена какво следва след този жест….
Типично в стила на Специалния, не може да приеме, че някой прави нещо просто ей така, без да има намерения. И той се страхува и постоянно пита , еееее защо казваш това да не сме гаджета, еееееее защо онова , ама защо ще го правиш , защо това , защо онова. Защото така ! Речено сторено, няма дума за чувства, нито за желание, нито за емоции , това се изживява без говорене , без питане. Няма да ви преразказвам цялата книжка , но е супер и ви я препоръчвам горещо.
ВВ искаше да му пиша точно в 12 за да си кажем първи Христос Воскресе, обаче аз заспах , а и чаках отговор от специалният , докато писателя чака мен … колко е несправедлив живота. И той ме разубеди да взимам много неща за специалния , понеже той нищо не би оценил и нямало да го приеме по начинът по който аз искам, и всичко след това ще си е пак същото по старому. Но сърце глава не пита… ще направя, което чувствам. Зная, че всичко ще е за моя сметка, но нищо.
Снощи правех и тортичка, с бисквити потопени в топло мляко, отгоре намазани с шоколад и сладко от малини и на горния слой сметана и плодове киви, банан и ягоди. Чудя се преди да направя за спешъл бой дали да не я сложа в камерата и да стои там докато отида да я изпратя в еконт.
Заедно с другите неща, който не знам как да ги опаковам , нито опаковъчна хартия намерих, нито панделка и картичка. Много ми е притеснено…
Днес е Великден и обещах на братовчедка ми след 4 часа , да отида при нея, уж да се видим пък и да и дам яйце и парите, които ми потърси назаем. Ще правим кръш с нея. – в Петрич казваме кръш на чукането, биенето с яйца.
Днес татко ми трябва да прави курбан за негово здраве. Точно преди повече от 25 години, той прави катастрофа. На прибиране от Симеоново към Петрич, горкия е същия наивник като мен , слуша свой приятел да тръгнат рано призори по дъжд с трабант , да се прибират. Не знам какво е било сцеплението с пътя , но точно на входа на Петрич се пързалят 30 минути и се блъскат челно в една стена. Баща ми е бил 20 годишен. И е изпаднал в безсъзнание. Всичките му зъби падат. Дробовете му са на пихтия , закаран е в болница Рокфелер в града ни , и е изпаднал в кома. Доброжелателя приятел, на който му няма нищо, отива при баба и й казва
- Сина ти умря.
При тези думи тя и дядо ми изпадат в шок и хукват по пижами до болницата. Там от доктора разбират, че той има нужда от много кръв , а неговата е рядка Б- отрицателна, няма кой да му даде кръв , а тази която са купили е много малко. Една циганка пред болницата предложила кръв и така го спасили. Зъбите му са на винт , той както казва държавни зъби, а е млад 50 години. Моят Ангел , моят най-обичан човек на света роден на моята дата , докато аз съм 03.11.95, той е 03.11.69. Разбираме се с думи.
А неговите първи думи са били, колата върви ли , ще мога ли пак да я карам. И дядо ми се е засмял , и е казал първо да се оправи после ще мислят колата. От тогава са се зарекли всяка година на Великден да се прави курбан за да се даде жертва животно , вместо човек. Така и аз се зарекох , първото ми дете , дано да е момиченце и да се казва Ани, на него … Ангела. Моят малък ангел. Завършвам с най-скъпите думи за най-скъпият човек в моя живот, като го погледна и знам , че няма страшно всичко ще е наред , и само на него мога да изрека думите най-мили на света! Обичам те тате!
Дори да си далеч този ден от мен, ще се видим и ще караме джипчетата, ще се гушнем и ще сме пак заедно. Момичето на тате , дивият Ангел…
Вълнообразно
Няма коментари
