Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2019 09:47 - Сродната душа се появява , когато си готов!
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 602 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 29.07.2019 09:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Моята история,  не е щастлива, не е за красивия и добър принц, нито за красивите принцеси, на които единствената драма в живота им, е това,че родителите й не  разрешават да се вижда с възлюбения от съседната фамилия, с която имат дълбока вражда.
Моята история е за пропуснатата възможност, намирането на сродна душа, влюбването ми в обвързан , хлътването по една химера, и личните ми здравословни проблеми.
Нека да започнем хронологически реда на нещата, които се случиха.
- влюбването в обвързан , понеже вече знаете нещата за Христо от предишните постинги. Сега ще добавя още.
Нямах сили да го блокирам,  нито да изтрия номера му. И както предполагате, да.... историята продължава. Идваше при мен най-редовно и аз омеквах като шоколад,  галеше ме, докосваше тялото ми, и с тези си пръсти стигаше до сърцето ... до сърцето, с което така умело си играеше. Дори приятелите му казват, че Станислава ще търпи изневерите му цял живот , защото той никога не е спирал да ходи и да търси други. След като те знаят за какъв боклук става въпрос, защо ми  е толкова трудно , да го блокирам и да се сложи края на това мъчение. Цяла седмица ме търси, пита ме как съм, а аз измислям нечовешки оправдания , за да му отказвам, и в петък склоних,  така ме посъветваха да държа да се видим събота привечер към 8-9. Понеже нали знаете , че обвързаните тогава точно са с приятелките си. И неочаквано за мен, той каза добре, ще се видим. При което аз се развълнувах и в събота наобяд тръгнах по най-силната жега, да му търся подарък за новия дом. Понеже държеше да се видим в Дружба. И 2мата знаехме ,че това виждане ще е за последно. Взех му чашки за алкохол, джин с тоник, и аромати за наргиле. Научих,че Станислава му е взела преди наргиле за 150 лв, в което се съмнявам, понеже ги виждам, че се продават за около 60-70 лв същите. Това подареното се е счупило и той си е купил ново.
А пък той от своя страна, е подарил 300 лв айфон на нея, като е прецакал приятеля му да купи нейния стар айфон 6, за 250 лв, за да може тая да събере пари за книжка.
И какво мислите стана снощи? Ха! Не познахте. Не се видяхме.  Той отмени срещата , като каза, че е канен на рожден ден. А аз знам, че този рожден ден е днес, просто тя му се е размрънкала,  и той е предпочел нея. А уж ще я скъсва, интересното е , че и приятелите му знаят , че ще я скъса, но не точно сега, а след време, че сега му  е удобна,  като търпи всички изневери.
- намерих сродната си душа и го изпуснах, изпуснах си шанса.
Той е на 30 години, полицай-офицер от Пловдив. Така ми говореше сякаш говоря аз, такива неща мислеше, каквито мисля и аз. Нямах възможност обаче да го видя, да му кажа че сме сродни души и трябва да сме заедно. Един ден след рожден ден на сестра му, просто си отиде, така както дойде, внезапно и ме блокира без да каже дума.
Има няколко причини, поради които мисля че се е отказал от мен.
1. Изпратих му сайт за продажба на билети , за да го питам дали иска да ходим заедно на концерта на Николина Чакърдъкова.
2. На рожденият ден на сестра му се е запознал с момиче и е решил да даде шанс на нея.
3. Послушал е телефона ми, и е чул какво си говорим с нашите и се е отказал от мен.
Боли ме... трудно се среща такъв човек , същия като мен и не вярвах , че толкова трудно мога да го изгубя.
Сродна душа има, но трябва първо да си готов и да я разбереш, защото чуждото сърце се взима , когато своето дадеш.
Вярвах,че той ще ме извади от омагьосаният кръг с Христо, знаех че той ще е човека , който ще ми покаже явно, защо не се е получило с предишния.
Оххх , защо така си отиде, без да кажеш дума...?
Ще прочетеш ли някога това? Ще дадеш ли шанс да ти обясня?
Ако ми беше дал шанс да ти разкажа за надеждите си, за мечтите си, за стремежите си и да чуеш миналото ми, може би щеше да ме виждаш по-различен начин.Ако ми беше дал шанс може би щеше да ме харесаш не само външно и може би щеше да поискаш всичко , което съм способна да ти предложа.Ако ми беше дал шанс сега може би щеше да имаш човек до себе си, на когото да споделиш деня си… човек, който да те изслуша, да те подкрепи.. човек, който да ти даде съвет или просто човек
, с който можеш  просто да помълчиш…

…защото най-силната връзка между двама души не е физическия акт, а душевното свързване.
Каквото и да казвам, вече е излишно, ще ми остане белега за неизживяното цял живот. Поне да ми беше казал , къде сбърках и с какво и да мога да се поправя.
Къде сгреших или вече си намерил търсеното в друга...
- не знам как да започна тази част от историята... ако напиша изнасилиха ме, ще е много стряскащо, но не намирам дума , за това против волята ми да ми искат да правя нещо...
Трудно ми е да го опиша, дори най-близките ми не знаят за това, а сега ще го прочетат много непознати в блог пространството, които едва ли ме познават,и ще ме разберат.
Случи се миналия понеделник,  след танците тръгвах да се прибирам, и един пълен младеж се подава от колата и ме вика:
- Извинявай, момиче, къде е Зимния дворец на спорта?
- На последната спирка , излез на главната улица и карай по автобусите 280 или 94.
- Може ли да дойдеш и да ми покажеш?
- Добре.
И така започна всичко.
Влязох в колата и забелязах , че обърна в друга посока. Изплаших се. Но не смеех да кажа нищо. По едно време казах , че сме се отдалечили от мястото и дали може да се върнем.
Той каза, след като се повозим ще те върна, и аз почнах да се потя от нерви. Заведе ме на една тъмна уличка в Кокаляне. Спря колата, и започна да си сваля панталона, каза ми да го опитам. Аз отказах , почнах да плача и да треперя , беше ме страх да не ме захвърли на това безлюдно място, нямах карта за градския в мен, защото танците са ми близо до общежитието. Молех го, да ме върне, но той искаше да свърши и само това ми посочваше. Докоснах го с ръка,и нежелание, гледах на другата страна, треперех и сълзи ми капеха, не вярвах,че така се отблагодаряват за добрината да им покажа пътя.
Въздуха не ми стигаше, колата беше със запотени стъкла, мислех ,че ще умра .
Продължаваше да настоява да не го оставям така, твърд , а да го довърша за да се успокой и да ме върне в студентски.
Отворих вратата да си взема въздух, той се пресегна да ме прегръща, но аз не исках нищо от такъв човек. Дори да ме прегръща .
Изживях истински кошмар. Като го свърших с ръка, чак тогава каза че ще ме прибере, не го погледнах през цялото време. Щом пристигнахме в студентски изкочих директно от колата и се прибрах.
Страшно омърсена се почувствах. Беше ми гадно и тъжно. Цяла нощ не можех да спя, мислех за това как ме кара да му правя разни неща .... ох .. бях го забравила , ще го изтрия от съзнанието си, радвам се ,че го написах , някак по-леко ми е на душата.



Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dddd - Мнение
11.09.2019 12:02
Уроците на живота обикновено са най-тежки и сурови. Но в замяна на това - никой не обучава по-добре от него.

Гледай напред.
цитирай
2. zdrachna - Така е, опитвам се да гледам напред, ...
16.09.2019 15:08
Така е, опитвам се да гледам напред, благодаря.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109524
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031