Момичето, което пише тук е само куп жалки отпадъци на онова весело и усмихнато момиче, което бях. Чувствам се по-предадена и по-сама от всякога. Не разбрана и депресирана, това съм аз в няколко думи.

 

Този пост няма да е приказна история завършваща с хепи енд. Това не е и история как доброто накрая побеждава. Това е моята история какво правя аз, и как свиквам със случващото се.

Защо озаглавих поста предателство х2. Защото ме предадоха 2 пъти хора, които смятах за близки. Започвам първата история без да цитирам имена, защото дори и това не заслужават. На едно от събиранията с групата, с която танцувам народни танци, момичето което се представяше за моя добра приятелка ме предаде. Аз и бях споделила, че изпитвам симпатии към едно от момчетата в групата, а тя му се нахвърли пред очите ми да танцуват бавен танц заедно само двамата. После видях, че си и пишат и с това сложих край на отношенията ни. Не вярвах, че може да се случи такова предателство и то от добра приятелка за мен, с която решихме заедно да ходим на танци, но добре, че се случи сега тази случка за да ми отвори очите, да знам какво мога да очаквам от „приятелка“ като нея. Като за капак на всичко, всеки път ги гледам как се закачат и как си говорят двамата, а тя казваше, че няма нищо помежду им. Боли ме да ги гледам заедно, най-вече заради предателството, а не толкова да това че имах някакви мимолетни наченки на чувства на симпатия и харесване, към въпросния младеж. За капак на всичко, когато беше обявена фотосесия, аз много исках да отида и да ме снимат с носия, но какво стана , тя е казала , че предпочита да отиде нейната нова приятелка Емануела, вместо аз. И като гледах снимките им с носии, ей така сълзи се стичаха от лицето ми, а толкова много исках да се смея и аз, и аз да се видя в носия. Дори едно момче днес ме пусна от хорото, защото за първи път го бях играла и не го схванах и се изложих пред всички.

Ако е вярна поговорката, че който денем се смее – нощем плаче, значи в моя живот е вечен мрак, и няма как да се появи дори светъл лъч на надежда, че ще има щастие и за мен.

Второто предателство се случи, от човек на който се доверих сляпо, като пълна глупачка. Видях написани думи отдавна копнеени от мен, чух да ме нарича с думи стоплящи сърцето и каращи ме да сияя от щастие. Доверих се на фасадата, зад която се криеше този човек. И страдах и плаках, повече отколкото мислех, че съм готова да понеса. Още щом ме видя ме прегърна силно, почувствах се в сигурност от много време не бях прегръщана. Повярвах, че е различен, изпитах специални чувства, НИКОГА НЕ изпитвани до сега. Доверих се, а доверието ми попринцип трудно се печели. Каза ми, че от онзи ден аз никога вече няма да бъда сама, кълнеше се в това. Искаше да му вярвам и аз го направих , и съжалих . Излъга ме, предаде ме. Някъде там между запознаването с моя град и близки, между запушването на шахтата пред нас, между запознанството с братовчедката , ходенето на събора , танцуването на площада, посещението на черквите и моментите на интимност, някъде там нещо се е скъсало и е потърсил внимание при друго момиче, оставащи в мен надежди и желания за съвместно бъдеще. Така и не разбра, че е най-специалният човек за мен, че в много неща беше първи и ще остане единствен, че само той е правил с мен неща, и е виждал това, което никой друг не е. Не ме оцени, разби ме на хиляди малки плачещи парчета. Флиртуването му с другото момиче, след като му дадох парче от сърцето ми, ме заболя. Не вярвах, че той би могъл да ми причина такава болка, имайки предвид, че ми знае историята и беше казвал, че този който ме е наранил е глупак. Кълнеше се в това че повече няма да съм сама, и че винаги мога да разчитам на него. Как да разчитам на човек, който ме уби? До сега не бях изпитвала такава болка.

 

Но аз простих, и  това ! Казваше, че ме „обича“, гледаше ме в очите и казваше „красива си – обичам те“, моментално тръпки полазваха тялото ми, вярвах му. Никой не е бил така искрен в думите си, или толкова добър изкусен лъжец. След като му простих и му дадох втори шанс, той се промени коренно към мен. Стана друг човек, не познат, груб, не каза нито 1 път, че ме обича, не ми каза че съм невероятна, красива, специална, не искаше да ме прегърне и целуне, бягаше от моята нежност. Болеше ме, че вече не беше мой, или осъзнах, че никога не е бил. Въпреки всичко, разбрах го. Минаваше през труден период и аз бях до него, предлагах му начини как да му помогна, говорех с него до късно, писах му нон-стоп за да знае, че не е сам, пращах лигави снимки, с едничката цел да го зарадвам. Копнеех да чуя пак, онези думи, за да ми стоплят сърцето, че измръзна от студ. И как всъщност му помагаше човек, по-зле от него, по-депресиран и самотен. Болен здрав носи. И с това не успях да му угодя. И това беше малко и недостатъчно. Чувствах се емоционално изтощена, не исках да го занимавам със себе си и всичко задържах за себе си. Накрая бях сдъвкана и изплюта, нуждаеща се само от него. И той ме остави.

Сега съм тук, сама и плачеща. Останала без нищо, без приятели, без подкрепа от семейството ми, защото заради него, аз застанах срещу тях. Те познаха по погледа, че това момче не може да обича истински тяхната дъщеря. Но казаха, че щом аз го искам и те ще го приемат, и сега как да им кажа, за случилото се, как да призная че са били прави, как бях готова да понеса всичко заради него, и само той да е до мен, и той ме остави. Как да обясня сълзите, които те виждат, че не са от радост, и че са сълзи на една наивница, повярвала, че може и нея да обичат. Как да намеря сили да се оправдая и да забравя всичко това, на което аз се опира и за което живях.  Как не разбра, че съм като едно кученце, което не забравя когато му обърнат внимание. Нали знаете, че кучетата са верни и никога не изоставят стопаните си, веднъж да ги нахранят, а 10 пъти да не ги, те пак ще са благодарни, че все пак са ги нахранили. И аз съм същата, ще помня моментите, когато ми даваше любовта си, макар всичко да е било губене на време и развлечение с тъпата наивница.

Паник атаките, не си отиват плътно са с мен през каквото и да мина. Не съдете тъжните и затворени хора, всички са минали през поредица от събития, които са ги убили. Атаката се получава, когато си сам и депресиран и не виждаш нищо друго освен проблемите си. Каквото и да правиш винаги мислиш за проблемите си, когато ядеш, когато се мъчиш да спиш, когато си навън, когато танцуваш, винаги. Проблемите са обзели цялото ти съзнание и няма как да мислиш за друго, за нещо различно от това.  А като гледам как другите момичета се отнасят с момчетата и пак не са сами и изоставени , ми става ясно че причината е в мен, че трябва да съм кучка, че да имам човек до себе си, всички други си отиват. Депресирана и самотна можеш ли да ме обичаш ? Би ли пожелал момичето, което направи развалина? Не подминавайте тези страдалници, които срещате по пътя си,  и те са били като вас и те са изпитвали обич, но те са си изпатили толкова много, че самотата и депресията извили връх и ги смачкали, като боклук.

И не не съм се предала, не съм лицемерна да говоря за позитивни неща, а сърцето ми да плаче, не съм и свикнала да слагам маска, на усмихнато лице. Такава съм естествена и неподправена. Явно наистина не съм за този свят. Но съм тук и ме има. Страдалница или не, приемете както искате моята изповед. Всичко е чисто и е излязло от дълбините на сърцето ми, в свят на лицемерие и лъжи има и по-важни неща, които накрая ще останат само те. Когато си гол и сам , кой е до теб ? Когато нямаш нищо и никой, кой бърше сълзите ти ? Този, които знае какво е да си сам и да лееш сълзи от сърцето си.

Гривната, която ми подари също е тук. Напомня ми за онази вечер, когато ми каза, че ме обичаш, казах си, че ще я сложа пак, когато го чуя от теб, но това така и не стана. Само аз още чакам и още вярвам, че ще влезеш тук, и ще сложиш край на мъките ми.

Винаги ще вярвам в любовта и винаги ще обичам с цялото си сърце и душа, макар да съм наранявана хиляди пъти. Не съжалявам, че те срещнах, нямаше да изпитам толкова чиста любов, като моята към теб. Не съжалявам и за нищо, което ми се е случило, защото за да се е случило, значи си има причина. Да се изправя един ден и да кажа, да паднах, но се изправих. Нещата, които ни се случват не са без причина. Правят ни по-силни, очовечават ни.

Яд ме е, че не ме разбра, яд ме е, че приятелят ти разбра какво изпитвам по-добре от теб , яд ме е че не разбра, че заяждането пак беше от обич, че предпочитам да се дъвчим, отколкото да не си говорим и да мълчим . Дано откриеш щастието, аз осъзнах че това беше края и го изплаках и го изживявах. Бъди какъвто си и обичай и ти .

Всичко ще се промени. Няма да е все така.

Ще премине всичко , и накрая само споменът ще остане , и когато остарееш , и имаш семейство, спомни си, онова момиче което те обичаше. Спомни си онази приятелка която даваше всичко за теб.  

Казват, че колелото се върти и всеки ще получи заслуженото. Явно съм много грешна щом само предателства и тъга заслужавам и получавам.

Няма да е все така.

Бъдете щастливи и двамата, не ви се сърдя и нямам нищо лошо към вас. Освобождавам Ви от себе си . Пускам ви от оковите на моето присъствие.
Толкова още имам да пиша, а толкова много изписах вече, не знам от къде да започна как да навържа мислите си, май е време да го прекратя ... 

„Някой ден, някъде ,отново ако се срещнем, запознай се пак с мен…“

Пабло Неруда