Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2020 20:52 - Малките неща, които значат много!
Автор: zdrachna Категория: Хоби   
Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Здравейте, блогъри , вече съм на ново място, новият ми дом , на ул. Иван Странски №1, изпитвам смесени чувства, но в никакъв случай не ме е яд , нито ми е гадно, че се наложи преждевременно да напусна общака, особено във време на пандемия с коронавирус.

Днес се чувствам изпълнена с емоции, бързам да ви разкажа най- прясната история от ден , защото ми трепна нещо в сърцето. Стана ми едно топло и мило макар и да сме в лечебно заведение.

Днес преди обяд отивам на 2ри етаж в хосписа за да проведа рехабилитационната програма с жената в 10 стая. Изключително мила , добра и разбрана жена, винаги благодари за всичко. Правим си упражненията, сядаме на стола почиваме, после ходим малко с помощно средство, усмихва ми се и ме моли да седне да си почине мъничко.

-         Айде миличка, малко да поседна.

-         Добре, правим почивка.

Не знам за какъв дявол ми беше да питам ама , го направих ей така от нищото.

-         Вие имате ли си мъж?

-         О, да имам той си е на Велико Търново. Като ми стана лошо на 1 март , той се обади на сина ми големия да дойде до Търново да ме вземе с колата за София.

Ние двама , си ходихме на пазар и от един път ми прилоша. От 1ви до 10 ти бях в болницата ама ме изписаха много рано, чедо затова сега съм тук, а той си е там чака ме.

-         Е как си спокойна за него , оправя ли се сам ? Знаеш ли с кой е?

-         Добре е , сам си се оправя чувам го само вечер, до нас има магазинче за готова храна и той си взима от там картофени кюфтета, много ги обича.

Не питах нищо повече… Нямаше смисъл , нито значение , нито беше важно, на нея не й идва на ума дори , да ревнува, а и той едва ли би и дал повод. Жената просто го приема като нещо нормално, тя е в София излекува се и се прибира , а той е там и я чака, хапва си значи се оправя и всичко е наред, а и в това време на карантина , всеки си стои в къщи и чака ..

Нямаше какво да мисля повече, истината беше там. Това тъй търсено нещо, което не е нещо, а е чувство. Да имаш някой, който да знаеш, че е там и те чака , че е в къщи … и че не би отишъл при друга да изневерява, или не би си викнал приятелки.

Такова спокойствие искам. За това най-много мечтая, за една сигурност, че да всичко може да се случи и живота е непредвидим , но ще има някой, който знае, че иска ТЕБ , и не би си позволил да те изгуби , и този някой е истинският, който се появява 1 път в живота, и не бива, и не трябва да бъде изтърван заради една ревност.

Защото след време, когато имаме деца, и следите на времето си личат по нас, тогава няма да мислим коя е по-красива, коя е по-слаба, коя взема повече пари и знае повече секс пози, нито коя е по-ревнива или не, защото всеки ще търси сигурност , някой приятелска , за да могат да си споделят всичко, а други като мен тази сигурност, която е да знаеш че, човека няма да ти избяга, той е там за ТЕБ, значи ти си важният , по-красивите и по-слабите все ще си ги има , ама ТОЙ е избрал теб и иска теб и те обича. Тогава няма разстояние , което би ви разделило, нито език, нито болести.

И тогава важното ще е че си добре, и че има какво да ядеш, и се чуваме и скоро да се надяваме, че ще се видим. Това е .

Едно, че мислите ти са освободени от оковите на ревността, друго че сам намираш спокойствието в себе си и в човека, който е с теб, защото след години осъзнаваш, че нямаш нужда от най-големия плейбой , а от онзи, който ще ти бъде другарче и ще си седите в двора на 2 люлеещи се стола и ще си разказвате истории от запознанството.

На пук на короната и на карантината и на Мутафчийски 24/7 по нова тв, има хора, който се обичат въпреки болестта и въпреки паниката в държавата и света. Нямаше как да не го споделя, нямаше и как да не го изживея. Като я питах за мъжа й, моментално се смени изражението на лицето й, знаете като по филмите , появяват се звездички в очите , и оная усмивка, която показва, че си щастлив, защото си имаш всичко..

И някъде там под маската, която ми прави рани зад ушите , ми се напълниха очите със сълзи , и се стараех да отговоря нещо без дрезгавината в гласа ми, без онова издаващо емоциите ми чувство. Не успях и набързо се изстрелях от стаята, да не види , жената която е толкова силна макар болестта, едно здраво момиче как става слабо като се поддава на емоциите.

Обичам си работата, обичам да се срещам с хора, от които мога да се уча или как да бъда по-добра или каква да не бъда, но най-много обичам да се уча как се обича…

Нашите дойдоха , защото ги помолих! Знаех че можехме да викнем чичко Марин, който е майстор в общаците на ТУ, и с баничарката щяхме да ги пренесем за 0 време, но аз исках те да дойдат, едно , че можех да си ги видя, друго че само на тях им имам доверие. И баща ми дойде, никога не е казал нещо, което да не изпълни, може да е на границата при вирусите , бежанците, и по 12 часа да е с една маска все едно слагаш агрил върху картофите, но въпреки всичко казал е и идва.

Написах писмо на специалния, на НЕГО! Имащ си образ , лице и тяло , а не като преди само сянка. Няма да казвам нищо по тази тема , защото това е лично и интимно и поне на този етап няма да разкривам нищо за писмото, по-скоро за емоции около написването или тези които после излязоха наяве. Мъчех се близо 1 ден , да е жълтеникава хартията, да е горе долу разчитащо се , да е с цветните ми лъскави химикали . Е какво да ви кажа… точно в такива моменти всички почнаха да прекъсват, мъчех се , разписвах ги , накрая ми писна. Вземам лист и пиша от душа , ако го разчете добре , ако не ще превеждам и това е. На един дъх стана всичко , и не НЕ е любовно писмо като онея от тетрадката , нито е дубликат на онези любовни , които вече съм писала, ама съдържа в себе си от всичко даже и отгоре.

Първото любовно писмо го написах за Стоян от а клас, понеже аз бях в. Там пишеше „Аз те харесвам“ и бях нарисувала едно от емблематичните ми измислици кокоско. (ще приложа картинка)
image

Нито написах от кой е , нито нищо, естествено нямаше отговор.

Второто писмо беше любовно некст левъл, там разкривах чувства , колко обичам ,как не се виждам без него, как една дума беше син цвят , а друга в червен любимият ми цвят , една дума беше в сърце другата в облаче и т.н нещо което не би направило впечатление на човек, студен като него. И сега това , НЕлюбовно писмо, а вълшебно , оздравително, имащо други цели , различни от той да ми стане гадже , да се влюби в мен.

image

Като човек , обичащ игри и предизвикателства , а и след като каза че е болен , и исках да му дам занимание да му е хубаво и забавно. Е , не стана, той оздравя и още не си е прочел писъмцето. То е там и чака. И това най-много ме подразни , че няма желание и интерес да го види, нямал време , имал работа , дрън дрън, ако бях аз веднага щях да отида да го взема и да го прочета. Защото някой е направил жест към мен, и дори да ходя на работа и още 100 неща да си имам на главата. Човек или иска или не. Но нищо , когато има време тогава , когато има желание тогава да ми отговаря.

image

Умишлено не споделям с Пони всичко това , защото знам, че тя ще се опита да оскверни толкова чисто и свято за мен писъмце.

Споделям с вас , пишещите , в инстаграм колко не ме заслужавал и как аз съм голяма хапка за неговата уста, или как ще бъда тъжна с такъв човек , защото сме от различни светове. Оценявам,че се тревожите за мен, но е излишно. Както и е излишно непознати хора да ми се обясняват в любов и да казват , че ще ме чакат . Аз дефакто съм сама, такава съм и ще бъда , понеже никой не ме иска и не съм открила човекът , който има романтично харесване или влюбване към мен. А и дори да се излъже някоя клета душа , едва ли остава за дълго с това съмнение и то към мен, така че ти който се заблуждаваш , че като ще ме чакаш и всичко ще е рай, горчиво се лъжеш.

Вчера уж трябваше да направя сефтето тази година ходене по домовете за рехабилитация. Пътувах час до обеля 2 , след люлин, след сливница , чаках трамвай 6ца 11 мин, после жената Зоя 20 мин, звънях й 5 пъти, ако си беше намерила по-евтина рехабилитация от 25 лв , защо не ми каза, или като й се обаждах толкова пъти поне да ми кажеше, че не иска да отивам. Премръзнах на вятъра, а и бях гладна на всичко отгоре ми се пишкаше, както и да е прибрах се, разочарована с гаргорещ корем, минах през магазинчета , за да взема нещо за вечеря и трябваше да готвя и да се къпя с косата и да си плета косата и да си оправя веждите и всичко това като исках да обърна внимание на този, който трябва и да му отделя поне 1 игра споделено време, имайки предвид, че предишната вечер бях заспала като пор, но го чаках , а той си имал друга работа …

Даже и ревността в мен не проговори не го питах каква работа или с коя или кого е писал, негова си работа, моето въображение си работи без проблем. И знам, че това забавяне е в резултат на друг човек или нещо което му е по-приятно от това да ми обърне внимание. Търпението продължава, ако осъзнаваш , че си значим за някого.

Това че на нея дава теории от ю туб , а на мен дори не ме попита за любимите блогъри ми е пределно ясно , че нея харесва по романтичния начин , а не мен както ме заблуждава. Така че дишайте спокойно , няма някой който да е заинтересован от мен.

Днес пак си тръгнах по-рано с час, за да си взема депозита от общежитието, но това така и не стана , имаше зад мен около 20 китайци, които искат да напуснат и да си хванат полета за Китай. Аз платих 57 лв до 16 март, сметките който са ми начислили и .. отидох до домакинката за обходен лист, взех го и ако се върнех да чакам за депозита на опашката щеше да заключат вратата под носа ми, както вече са го правили.

Както и да е този депозит мога да си го взема по всяко време. Листа и без това е в мен. Когато му дойде времето тогава няма за къде да бързам.

Тук имам една съседка секс манячка , която вика като луда по 2 часа, и руснаци , които свирят на китара. Не знам как да отворя отгоре от телефона , като звънне някой на звънеца , но знам на тях как им звъни и как ги пускат да си правят партита.

Искам да кажа нещо по повод истерията , около карантината на тези , които им става скучно и дават съвети в социалните мрежи какво да се прави. Аз ходя на работа , и то с едно от най-уязвимите на вируса хора, след болница , болни , оперирани, някои и възрастни, моята защита се отложи за неопределен период от време, дойдох да живея на скъпото, като съм в период на затруднение финансово, освен всичко и пропилях шанса за една дългоочаквана среща, която нямах търпение да се случи, но и ме беше страх да не го разочаровам. Наистина ли смятате , че е трудно да изберете да гледате филм или да се гримирате ?

П.С отностно тези , които искат да ми правят подаръче и да ме направят щастлива, може да ми пратите червила на НЛ, капучино или шоколадово мляко. Мерси хахах https://nlbeauty.bg/techno-chervilo-nude-ot-nl-beauty-nlbeauty-nlbeauty907897/

И това ще отмине…. 


image








Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109520
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031