Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2020 19:29 - Моят ден (в София), изложба и Честит празник!
Автор: zdrachna Категория: Хоби   
Прочетен: 508 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Здравейте блог читателчета. Опитвам се да ви отделям всяка свободна минута вече, защото ми харесва обратната връзка, че и вие сте преживели подобни истории. Блога за мен е личен и ми беше като отдушник, място на което изливам чувствата си и се чувствам по-добре. Днес то е още по-специално място за мен. Радвам се.

Както ви обещах ще опиша един мой ден този път в София. Даже В момента се получава така, че ще опиша два.

Неделя вечерта отново се появи панически пристъп. Наистина много неща ми се насъбраха. Провалите със срещите първи и последни , допълнително смачкаха и малкото ми самочувствие. Новината, че може би ще живея с 2 момичета , които са си приятелки и аз ще съм 3тото колело и трябваше да си премествам багажа в сакове под леглото,за да им освободя място, а тях така и ги няма. Може да са се отказали. Момчето, което дойде тук. Другото което ме разочарова и стъпка самочувствието ми на жена. Провала ми с презентацията за дипломна работа и семейните проблеми със сестра ми са връхна точка. А да не забравям безпаричието пред заплата. Цикълът и той закъснява.. на толкова много нерви бих се учудила ако дойде на време или ако изобщо дойде, че не е изключено да ме пропусне този месец. Аз и хапчета не пия , защото ми се преяжда от тях.

Лягам си след поредния удар върху самочувствието и чувствата ми( от специалният този път ... като това ще бъде последното вече. ) и започва силно сърцебиене... оле какво става . Пия вода, запазвам самообладание, отивам до тоалетната , защото и друг път се е случвало от това че не пия много вода и ми е забавен метаболизма да ми се пишка, но да не мога да се отпусна. Оказа се ,че този път не е и това .

Отворих прозореца, свалих си горнището на пижамата и  останах по потник. Горях , а то клетото не спираше да бие толкова учестено, все едно има да ми каже нещо , което толкова време крие.

... случи се ,заплаках. Не можах да сдържам в себе си тази емоция, да се правя на силна ,а вътрешно да се погубвам. Плаках и мазохистично гледах телефона, и се питах ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?

Защо пак ме удрят в ахилесовата пета? Защо пак там, където съм най-уязвима? Защо винаги сценарият накрая е един и същ?

Сълзите са думи, които сърцето не може да изрече.

Пресъхнала от сълзи, реших, че не искам тази история да се потретва или почетвъртва.

И за да бъда чиста пред себе си и пред вас, които явно имате интерес към виртуалното ни познанство със специалният, ще гледам съвсем в общи линии да ви преразкажа историята.

- Аз не обичам да пиша такива неща по чат, тъпо е. Предпочитам на живо.

- Е добре, имаш право, но все пак е мило...

След 2 дни .

- Мислиш ли, че не съм мил? Ето ще ти покажа.

3 снимки .

- ......

Аз не мога да го разбера по различен начин. Аз не мога и да кажа, че за това има различни гледни точки. Когато някой се държи мило с всички други, само не и с теб,като казва ,че предпочита на живо . И тръгвате да му вярвате .... тц не става така , във вас си е вината. Когато споделяте с някого всичките си емоции , а в същото време той пише мили неща на други , отново не става да се разбере. Как беше "Пази ме Боже от приятелите от враговете сам ще се пазя" бих добавила пази ме от познатите.

А като се замисля, че на кратките ми клипчета нямаше никаква реакция и си казах просто си е такъв голяма работа, и после бам.... доказателството, че може ама само с тези които иска и е приел вече в кръга на близки приятели. А същият ден шеговито подхвърлих за приятелството във фб. Тцтц , каква глупачка само.

Искам да ви кажа,че за първи път изтрих наш чат. Снимките също, името му и него ,първо го промених защото още в предишното приложение му зададох свое обръщение на името му и то там където имаше милоподобни думи. Всичко е с команда delete. И няма нужда от обяснения , нито от повдигане на темата.

Трябвало е да се случи ,случило се е . 
image

Явно да дадеш част от сърцето си заедно с цялото си внимание не е повод той да се държи мило , много повече ще го провокира че помни някаква си дата или повод. Баба яла лук и всичко беше до тук. Благодаря ако съм успяла да изясня ситуацията и си спестите въпроси от този род.

Специален НЯМА! Нито познат, нито приятел, нито любим глас, нито ръка, нито нищо. Никога не сме имали допирни точки, както и сходни мнения и мислене. Чудех се, защо изобщо ми пише, но така и не посмях до попитам. Страх ме беше от отговора. Сега вече имам отговори на всички въпроси, но дори нямам желание до попитам каквото и да било. С каквото и опаковка да е развалената ябълка, то тя си остава такава, какъвто и глас да има, каквито и ръце все тая, ОТНОШЕНИЕТО ПЕЧЕЛИ- ОТНОШЕНИЕТО И ГУБИ!

Къде мислите ми бяха следващият ден мислите , а ? Там където не са желани… ето какво сътвори плоският ми мозък.

Ако можеше морето любовта ми цялата да побере,

не би сияло само в синьо, а биха светили всички цветове.

Ако можеше и планината, да види блясъка в моите очи,

би направила алея от цветя , а над нея ручей от лъчи.

 

Ако можеше и въздуха да усети чистата ми любов,

щеше всичко да е розово и червено, и вече да няма смог.

Ако можеха и птиците да чуят любовните ми песни ,

биха останали тук, да се радват заедно с мен.

Не биха отлетели на юг, не биха ме оставили в плен.

 

И цялата вселена ако можеше да ме почувства,

навярно повече от теб ще ме разбере.

Света да преобърна това е нищо,

щом не прегръщат тебе 2те ми ръце.

И слънцето да докосна, и луната дори да ти сваля,

все тая ще ти бъде зная, обгърнат си целият от суета.

Щом си сляп и не виждаш мен,

щом не усети моя зов.

Остани си в забравата поне,

не отнемай цялата ми любов .

Остани там, от където започна всичко,

о,мой зов на любовта!

Остани си там завинаги, момче,

моя несбъдната мечта.

И не не е посветено на никой , мое си е за мен си е !

Финансиста снощи ми търси прошка. И реших на му дам 2ри шанс . Знам , че не може да се залепи счупена чаша ,но и аз съм искала 2ри шанс за да покажа всичко на каквото съм способна, но никой не ми е давал. Затова аз скланям и се надявам този път да е различно.

Мисля, че бях достатъчно ясна.

Ставам в 6 И 30 - имам 15 мин за тоалетна и да си оправя леглото.

Към 7 без 15-20 почвам да си цедя портокал или грейпфрут в най-краен вариант лимон.

Става 7 , и фреша и закуската ми е готова, хапвам набързо и си правя сандвич за работа като го увивам във фолио сребристо. Правя си и кафе 3в 1 на якубс.

7 и 15-20 се обличам.

7 и 25 отивам да си мия зъбите, първо с избелващата пудра с активен въглен, която нищо не избелва, а после с обикновена паста става и 35-40 .

7 и 40 започвам да си оправям косата и да се гримирам, като тогава си слагам и чорапите и се парфюмирам , и да си лъсна ботите.

8 и 5 тръгвам от общежитието и  и 10 съм на спирката.

В 8 и 12 идва 280 , който е пълен до пръсване. Не се и опитвам да се кача, чакам си в 8 и 15 294 в който има място да седне човек.

8 и 36 съм на метрото и 8 и 45 съм в работата вече, имам време да се преоблека и да си дезинфекцирам уредите , и в 9 почвам работа , така до 16. И поемам по същия маршрут

16 и 22 или 34 съм в общежитието , взимам купа и отивам до стола до моя блок , да си взема 2 порции хапване за обяд и вечеря. Понякога не ми се хапва след танците и ми остава храна и не минавам през стола , а минавам за някоя глезотийка пред фантастико или баба яга или просто си почивам преди танците.

Понеделник съм от 18 до 21 часа.

Вторник от 19 до 21.

Сряда от 18 до 21 и 30 ако остана за последната репетиция, ако не пак до 21, че трябва да се къпя с косата.

Четвъртък от 19 до 21.

Петък от 19 до 21 и 30 .

Неделя от 19 до 21 и 30.

После се прибирам вземам душ и гледам някое предаване задължително по НОВА.!!!

Ако имам за учене вместо да почивам след работа гледам да понапиша нещо , естествено ако е и нещо важно пропускам танците е и мрънкам след това де ама то ми минава бързо.

През целия ден, когато имам свободно време дори и минути да са, гледам да обърна внимание и все на хора , за които е без значение това… а аз оставам последна грижа.

Днес 3ти , националният ни празник. Малко се разчувствах снощи , като чух на Рачков и Зуека речта, как повечето хора съжалявали, че не са успели да си слеят дните и да заминат в Гърция. От личен поглед го виждам всеки път, как масово за всеки празник се изнизват за Гърцията, и е пълно с трафик за моя град. Не трябва да го гледаме просто като поредния почивен ден , а като вторникът на свободата ни. Макар чееееееееееее Петрич е бил освободен доста по-късно 1912 година.

Събудих се и като ходих до тоалетна видях , че ми е дошло и се успокоих. Повъртях се после в леглото и си почивах до 9 и 30, после станах и закусих , си приготвих дрехите за пералня. В 11 се чакахме с Пони пред баба Яга, тя каза че и някаква нейна приятелка искала да дойде и за да не се вижда с нас поотделно, ни събрала всички заедно. Малко се подразних ,че ме съчетава с други хора , но както и да е.

Оставих си дрехите в пералнята и давам картончето на което пише free и казвам на мен ми е безплатно, и момчето ме погледна стресирано..

-          Ама то беше до февруари.

-          Е , не знаех . Да платя ли?

-          Не не.

-          Мерси.

Аз наистина не знаех , че е до февруари даже и не карам вече в тази пералня, защото не слагат много аромат. И предния месец ми бяха сложили мъжки слип. И от тогава както ми догнуся , реших да не ходя повече там.

+ това Пони ми каза , че момчетата като свършат и не се мият и това което им е останало го мажат по бельото. И от тогава като видя мъжко бельо и си мисля че има сперма по него.

Истината е, че заради безплатното го закарах там прането, че в седмицата преди заплата, си събирам останалите стотинки и карам с тях. И добре , че момченцето се смили над мен и ми пусна гратис, кой знае колко малко прах и омекотител са ми сложили , като пак не миришат дрехите , както в онази хубавата пералня до наргилето , където даже и торбичката мирише на сладко и после мръсните дрехи като слагам и те се умирисват на чисто и свежо.

Все тая.

В 11 тръгнахме от Студентски , запознах се и с приятелката , но както знаете в тези истории винаги 3тия е излишен. И не ми се обърна достатъчно внимание.

Отидохме в СУ Ректората , обаче … вратата беше затворена , и питах охраната .

-          Може ли да влезем да видим изложбата на Всичко е любов ?

-          Ооо да , разбира се.

И човека ни отвори, питат за кого се интересуваме и Пони каза , че аз вземам участие , човека ми стисна ръка , голяма душичка.

Влязохме и видяхме много табла, не можах да видя моето от пръв поглед. Взирах се , взирах но нищо, а си забравих очилата за далечно виждане и четене .

Тръгнахме да ги оглеждаме .
image 
На другото момиче нищо не и беше интересно и си ровеше в телефона. Обаче аз като съзрях, не на златната хартия , а на другата моите стихчета ми блеснаха очите.

Сравнително на централно място са го сложили , не вярвах. Стана ми приятно. Точно до колоната към сцената не първото , а второто табло.

image

image

Вече си представих как има коктейл на високите масички, и аз съм там с рокля амааааааааа до мен няма принц с риза и сако. Ама че тъжно. Наистина ми се ходи , но не сама , повече ще садна от всеки друг път.

Почнах да чета другите стихове, имаше есета, снимки, рисунки, най-впечатляващите си ги снимах и ще ви ги покажа.

Най- много алгоритмичната любов ме впечатли , особено някой определени пазажи.

…. „функция „хлътване“- наличие на мечти, множество копнежи, липса на рационално мислене…“

„нова функция влюбен съдържа само теб или само мен, предназначена за несподелена любов, време за изпълнение – вечност.“

„ И макар програмистите да превръщаме любовта в алгоритъм, дори когато това не е необходимо, ние все пак обичаме.По собствен начин.“

Картината с Луната в център и двамата влюбени. И влюбените в носия, както и природните красоти са само част от заснетото.

Дано спечелят тези , които заслужават , аз не мисля че ще получа награда и няма с кого да ида все пак, поканата е за 2ма или повече от 2ма , сама на такова събития няма да ми е комфортно. Макар че по- добре сама, отколкото в лоша компания.
image 

image

image

image

image
image

След изложбата , предложиха да седнем някъде. Аз исках в докторовата градинка понеже е до СУ, а те искаха в някое кафене или кафетерия , не им разбрах шегата нещо , аз мислех че е едно и също.

Ходихме до парка Заимов. Там имаше програма и хорцаааааааааа. ООО веднага ми блеснаха очетата, исках да играя макар , че малко ме болеше корема. Хванах се на няколко , а те стояха от страни , мрънкаха че има доста хора и е бутаница голяма. Изтропках любимите хорца и после нямаше как да не им угодя и да отидем на кафетерията. Седнахме и се почнаха сконфузените ситуации.

-          За мен шокофредо.

-          Чокофредо се казва със захар ли или само с мляко.

-          Нормално.

Що за тъпотия е това сега Чоко, кой казва на шоколада чоколад , ама че тъпотии. Ядосах се , за първи път ме питат дали да е със захар или не , ми то нали шоколад и мляко , какво повече от къде да знам че отделно се слага захар.

После почнаха да говорят за Дания , и за Маями какви палми имало по плажовете. И за бельо което било около 70 лева.

-          Каква е разликата дали носиш гащи за 1 и 50 или 70 лв , с етикета ли ги носиш ?

-          Е допира е различен.

Жива да не бях допира бил различен. А ако девойката е курва която ги сваля пред всеки , допира значи ли нещо ?

-          Бях на място където свободно си плуват акулите, и трябва да се пазиш. – другото момиче каза кое е мястото, но го забравих.

-          Ооо виждала съм на една снимка , едно като тунел и там през прозорци виждаш как плуват акулите.

Почват да се смеят .

-          Няма в Маями акули в тунел.

Кой е казал , че говоря за Маями…. Исках да кажа, че съм виждала такава снимка и е красиво , да си вътре и да гледаш покрай теб как плуват най-различни риби , акули , китове , от къде да знам какво е точно , на тунел прилича.

Какво да правя като искам да се включа в темата на разговор с нещо, което поне на картинка съм видяла. Никой никога не се опитва да ме разбере.

Не проговорих вече, само гледах сърдито. Много се дразня като не разбират човека и се смеят ама че тъпо. Гледах на съседната маса, един батко-сладко , че си е избрал съвсем невзрачно момиче за среща , и се опитва да я притесни , като я докосва по ръката.

Никога не съм харесвала да ме докосват пред толкова хора, но виж аз да докосвам това вече става. Понеже ще го направя нежно и само по ръчичките, но не и мен , едно е да се държа сериозна, друго е да се изчервя като домат и да ме притесни , да ме извади от зоната ми , защо ? Не е честно. Видях че и момичето се притесни много , даже и не го погледна , но тоя смелчак продължи да я притиска като я гали по ръката и минава от китката нагоре, чак ми стана неудобно да гледам.

Гледах телефона , дали финансиста ще пише , за да отмени срещата , и познайте …. Не писа , но и срещата не се състоя.

Виждате ли какво става с 2рите шансове. НИЩО!

Писна ми тази импулсивност и наивност . Както вчера толкова много емоции и вместо да помисля като нормален човек , на възраст вече , аз действам на емоцията , после съжалявам и ме е яд.

Искал ми прошка , ми прости му бе , но защо пак си връзваш очите , и скачаш със засилка в бездната , защо?

Пони каза , че сама си удължавам агонията. Все едно не знам, че сама си патя от своите слабости.

-          Ама ти си като едно чисто детенце толкова импулсивно действаш и се мръщиш и сърдиш, а след 5 мин ти е минало и се гушкаш.

Аз съм си виновна , че позволявам такива неща да стават , защото хоп мисли че пак ще му простя и дам шанс.

Христофор пак писа, скучно му било искал да дойде … хаха дори не му сийнах , съвсем е вън от живота ми .

Загледах много интересен сериал/теленовела с любимите ми актьори от Дивият ангел, ще пусна една от любимите ми серии до тук , които има желание може да види за какво става въпрос.

Любовта между Мартин и Монита е толкова завладяваща, че няма как да остане човек безпристрастен, но и тези спънки по пътя им, и съдбата сякаш им помага въпреки всичко да се срещнат. Развълнувах се..https://www.vbox7.com/play:7ce51d4d 

Казаха, че е било грешно да пиша тук за специалният , че може да ми завидят и да приключат нещата бързо , щастието обичало тишината , може и да е така , може и да не е.
https://www.vbox7.com/play:8358a9e15f

Всичко се случва ,защото си има причина.

Честит празник! Да живее България! 





Тагове:   изложба,   ден,   мой,   София,   празник,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109535
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031