Без да предупреди, без да каже нещо се изтърси пред блока.
- Здравей , чаках те.
- Ама защо? Аз отивам на работа...
- Ще те чакам тук или да дойда.
Естествено, че няма как да идва в работата ми. Моята работа е моя крепост и не искам такива случайни да идват , какво ли ще си помислят за мен , въпреки че съм по-читава от тях, но това е друга тема.
Може би най-необмисленото ми решение беше , че го пуснах вътре в стаята докато се върна.
За моя радост нямаше нищо откраднато или разместено.
Като се прибрах усетих само силна миризма, и нещо непознато до преди !? В тоалетната опикан капак, и напусната вода. Мега гнусно... Както и да е. Бих направила компромис и с това . Човека е 01 набор, идва от Бяла ( Русенско) да ме види , макар и без предупреждение , че едва ли ще се сърдя за малко урина. По-големият фал беше , че същия ден са настанили момичета при мен и аз го научих от домакинката. Тя понеже е в болница и не е знаела,че са настанили при мен с изненада ми го каза.
- Здравей .....?
- Здравейте. Как сте?
- Не съм добре , украйнки са настанили при теб!? Няма ме няколко месеца и си правят каквото искат, казах им да не пипат твоята стая.
- Е нищо де аз завършвам, нека ги настанят.
- Ами то вече и председател не си така че, съм с вързани ръце. Бесарабски българки са и ще се разбирате.
- Спокойно нямам проблеми.
- Извинявай , ще дойдат да видят стаята сега.
- Добре.
Може би това малко ме притесни. Като човек живее сам се разпрострял навсякъде и ВЪТРЕ ИМАШЕ МОМЧЕ!? За което съвсем бях забравила.
О шит! Само това ми липсваше. Какво да правя като съм на работа ....
Момичетата са отишли и са видяли там да седи ученика. Питали го кой е и той се е представил за мое гадже , Тцтц представям си като са подушили миризмата как са реагирали.. ужас и затова сега не идват мислят си че той живее тук и ми е гадже и правим секс. А не е влизал мъжки крак тук освен Христо с които нищо не сме правили... А вече ме мислят за курва дето спи в общака с момчета ... 😞
Все тая ...влизам в общежитието след работа и момченцето играе на игричка на телефона. Каза че е много гладен и го заведох в любимият ми Златен грош. Хапнахме, малко ме беше срам, че млясва ама те хората от това ресторантче знаят че всички дето излизат с мен са за първа и последна среща веднъж даже ме питаха дали ще изляза с някой нормален дето ще видят повече от 1 път . И аз им казах че нямам късмет за такъв човек. Както и да е . Нахраних го, пийна си стабилно 2 коли и накрая каза:
- Хайде към вас.
- Моля? Защо?
- Да ми покажеш какво е да съм с какичка?
- Никога не съм ти казвала, че ще ти показвам , а и ти се самопокани. Редно е да си отидеш.
- Искам да те гушкам, да близвам пусито да бъда с теб.
- НЕ! Ще те изпратя до спирката и жив и здрав да се прибереш.
Изпратих го и му казах чао. Той се опитваше да ме манипулира като ми говори мило и предизвика жал в мен като казва , че няма рейс и ще спи на автогарата , но този път бях безкомпромисна. После го мислех дали е жив и здрав, къде е ... Все пак е човешко същество и ми е съвестно , че дойде тук заради мен. Макар всичко случило се тези дни , гледах да не изпусна гнева си и да обидя някого.
На следващият ден имах интервю след работа. Още от сутринта беше кучи студ, излязох без шалче и без чадър. Почна много силно да вали първо дъжд после и сняг. Бях напрегната след работа да ходя по това време без чадър на място което не знам къде се намира само че има лъвов мост. Бях освен всичко друг и мокра и гладна, но не се отказах отидох на интервюто с цел да си намеря допълнителна работа, но греда. Парите са малко , работата много , а и няма сигурност в работното време събота и неделя не са свободни а се пътува. И макар че отказах продължиха да ме занимават повече от час. Накрая ме пуснаха и хукнах към метрото. Взех си една саламка и тя беше изсъхнала и твърда и от капките дъжд се намокри , но пак хапнах че направо умирах от глад. Прибрах се видях се с Пони, че трябваше да ми даде пари да платя общежитието. Макар че и това не успях днес да направя. Заради снега се забави и градския транспорт и от касите на 42 блок, заключиха точно под носа ми. Ядосах се още повече даже не исках да излизам и до стола да си взема храна за събота и неделя. Толкова бях мокра и ядосана, от всичко станало и от това че не можах от метрото да взема мартенички. Ще карам с тези , които взех от Петрич. Дано ми стигнат за всички и останат доволни. Съблякох си мокрите дрехи и чорапогащника и усетих силна болка в пръстчето до кутрето на десния крак … оказа се, че една кожичка от (дяволски нокът)до нокътя ми се е впила в месцето и е червено. Ужасно много ме боли, опитах с нокторежачка да я отрежа , но понеже тя е голяма , а нокътчето малко май месо съм резнала едвам ходих на танци , сложих йодасепт и лепкопласт и малко ме облекчи.
Днес събота трябваше да отида да направя масаж на Янко, със спортните травми . Помота ме 36 минути и накрая беше в колата до зала Христо Ботев и ме видя и се отказа човека хаха. Уж парите са му били много не знам си какво , а не знае че имам идеално периферно зрение и виждам човек като говори , чета по устните му. Яд ме беше че се оправих за нищо , толкова време отделих и да го чакам и да приготвям гелове .
В същото време познайте кой забравен герой се сети за мен . Дияна тъй наречената Дидка от Варна. Странно. Тя ме беше блокирала във фб още преди години преди да е семейна. Тя е 92 набор , 3 години по-голяма. Доста лицемерна и манипулативна, използваше ме тогава , а и сега … само дето на мен вече ми е безразлично. Тогава, когато живееха в Петрич , тя беше надменна и зла, но някак си не го забелязвах , защото се стремях да бъдем приятелки и да си играем заедно. Заминаха за Варна и аз много плаках .. после тя ме блокира от всякъде с мотива, че съм обсебваща и не може да има други приятелки щом има мен. Като идваха на Петрич , тя не се обаждаше да се видим , ходеше при други братовчедки и се смееха , когато минаваха покрай нас. Веднъж на една нова година, беше дошла да празнува в моя град и не само че не ме покани , ами и ме подмина на улицата. Тогава тя си имаше гадже от Варна някакъв който играе хокей на ледена пързалка. Явно във Варна това е голям хит. Момчето беше настина хубаво , но не разбирам защо толкова й се вдигна самочувствието още повече. Може би защото учат в Първа английска гимназия и са с униформи и знае език за разлика от мен или затова , че той е бил заможен и я е водил на екскурзии. Тя покани всички роднини от моя град на бала си , без мен и семейството ми. А на моя бал баща ми държеше да ги поканим всички варничани. Въпреки, че ме дразнят. Баба и дядо дето живеят там са добри хора , за разлика от внучка им, а баща им си е варненец той си е от там и нямам много допир до него. Поканихме ги , дойдоха всички дори и тя , но без момчето , защото тя нали имаше мерак да учи във Виена , изкара 1 семестър и се върна във Варна сити и скъса с момчето хокейист, защото явно са му свършили парите.
От тогава се е залюбила с Галин Кючуков , който е собственик на 2 фирми Клик Трейд оод , намираща се в район Одесос и Парклифт ООД в район Младост. Първо се обичаха, защото явно е заможен и той , после се караха , после заживяха заедно и направиха сватба миналата година, на която отново не бяхме поканени. Чухме похвали от бабата , която се обади на моята си баба и много се зарадва, че Дидитуууууууууу вече е семейна и то не за някой прошлек, а богаташче и сватбата била богата и охолна и т.н , но не се сетиха да ни поканят . А и тя е без образование какво толкова се хвалят , както и да е . Тя ме потърси днес по вайбър с думите : „напиши ми есе, поне това го можеш.“ Естествено не ме впечатли с това , аз го очаквах макар, че тайно се надявах тя да се е променила. Вече е семейна , а и е майка. Не знам дали е записала висше или не, но знам ,че ако не се беше обадила бабата от Варна , нямаше и пръста да си мръдна за нея. Написах го и го пратих , получих само сийн. Затворена страница е за мен.
Получих признание от ръководителите на СУ , оранизиращи конкурса Всичко е любов , амм малко странно ми стана , защото за първи път творбите ми не са от goldygirlpoetry, а от моето име фамилия и даже курс и факултетен номер. Ще ги поставя и вие да ги видите след този абзац. Получих първо този имейл :
Благодарим Ви за участието в конкурса! Ще можете да видите творбите си на изложбата от 02.03.2020 до 13.03.2020. Очакваме Ви на концерта на 05 март от 19:00ч.
Моля ??? Моите творби, наистина ли ????????? Йеее ще се радвам, ще отидем с Пони на 3ти.
Вторият имейл гласеше : Здравейте,
Молим Ви, да попълните декларацията, която прикачено Ви изпращаме.
Очакваме Ви, на награждаването и коктейла, който ще се проведе на 05.03.2020г. т 19:00 часа. Искрено Ви благодарим за участието!
От организационния екип
на Конкурсът "Всичко е любов".
За жалост , сама няма да отида. Всички, които помолих ми отказаха , че не са фенове на такива събития. Аз никога не съм била и поне можеха да се прежалят за да ме зарадват да не отида сама , то нямаше много да ги измъчвам ако не искат да останат за коктейла, щяхме да тръгнем , но нищо де няма да мрънкам и страдам много хахах.
Ето ги и печелившите творби :
1.Обичах те
Обичах те, така по детски,
така наивно, както само аз си знам.
Търпях и хилядите ти забежки,
със сълзи на очи, простих и този грях.
Обичах те, сляпо дори,
без да си дал причина.
Обичах те дори, когато силно ме боли,
уморих се, искам вече да почина.
Обичах, и лошото, и различното в теб,
каква глупачка съм нали?
Дори, когато съвсем не си за обичане,
те чакаха 2 ръце, 2 влюбени очи.
Обичах, и недостатъците, и грешките ти,
обичах, но уви.
Детето порасна, и си отиде,
така внезапно , както правеше ти.
Ще мине месец, може би и година.
Времето лети.
Жалко, че не ме оцени.
2.Надеждата търпяла възраждане,
възкръсване дори,
но само там, в смелите мечти.
А в онези плахите , наивните ,
има ли?
Има и за тях , ама първо ги боли.
И сърцето плаче и кърви,
и само тях ги мъчат с лъжи.
Обич напразно обещават,
скучни били, бързо отегчават.
А тяхната любов не е измама?
Не може да я събере, цялата Земя голяма.
А ти ще имаш ли сърце?
Да позволиш да те обича, наивното дете,
девойче и жена, вярваща в теб,
и в чудеса.
Готова да ти се отдаде, и да те обича,
не само дрехите и душата пред теб да съблича.
Ти да й бъдеш и муза и зов.
Готов ли си за нейната любов?
3. Кръстопът
И те искам, и не искам да съм с теб,
и те обичам, и не мога да отричам.
Душата ми на кръстопът-свиреп,
и те отрича, и пак не спира да обича.
Навярно ще направя грешен ход,
ще чакам следващия влак, или ще се кача на стоп.
Навярно след това ще съжалявам,
че да призная всичко това, не се осмелявам,
но си знам, ще те превърна в епизод,
от поредицата " Любовите в моя живот".
Утре е прошка , простете ми от сега , и аз Ви прощавам и благодаря, че близо 4 години ме четете , от най-малката същина на сърцето и душата , от най- лошата и най-добрата ми страна , и най- благодарната в този момент , че сте тук и че отделяте не време на на друг , а на мен.
Старая се да бъда максимално удовлетворяваща вашите желания и да , ще отговоря на въпросите ви.
Дали са ме оставяли преди да ме видят – Да! И аз бях написала един излишен ферман , за които после супер съжалявах , но още пазя, за да ми напомня какво да не правя.
Ето го … Как така спираш да харесваш някой ? Как в един ден, един час, един миг всичко се променя? Как оставаш предаден и излъган без да си имал дори грам вина за това ?
Защо в един момент ми казваш, че като пиеш и излизат мислите , които са дълбоко в сърцето ти, а там съм аз..? Как забравяш всичко споделено и показано, и го захвърляш за една тръпка, временна, мимолетна, лъжовна.
Нали пияни устни изричали трезви желания. Нали беше важно за теб че ме имаше гола, но не само тялом , а и духом. Как разкрих сърцето си,и споделих болката си, очаквайки амброзия от щастливи мигове заедно с теб.
Нали щеше да имаш търпение и всичко щеше да е наред, да се оправи и ти пак да си до мен все така както и беше. Защото ти ми каза ,че този, който е с теб в трудност заслужава да те види в най-щастливите ти моменти.
Защото аз бях тази, която те позна, от невзрачно момче от блока ти дадох образ и сърце на човек, който си заслужава. Да му споделя болката си, да му дам душата си, и след като те завих с нежност и внимание , ти омръзнах и всичко подари на първата химера подала се в живота ти.
Още това не ми се беше случвало в живота, още такава подлост не бях изпитала. Явно Господ ме изпитва , мен и издръжливостта ми, че в този период още гръм не е падал на плещите ми.
Ще мине ….
И като мине ще си спомням само това, дадох ти се… цяла и чиста. Толкова наивна, колкото септемврийският дъжд над София. Влажна, мокра, студена, недостъпна , но и достъпна, мека, нежна и истинска.
Асоциален човек , зле и в социалния свят и в социалната мрежа, си направи една никаква и нищо значеща регистрация в игра , в която не е добра и не е в нейната област, но го направи само за да прекара време с теб. Само за да ти даде нужното внимание , макар всичко случващо се. Никога не си бил последна грижа, и ще го оцениш, когато видиш как другите постъпват с теб… Приложението се изтрива, регистрацията също . Всичко започна със „здр“ и завърши с shut down.
Дано някога го, оцениш дори да е късно .
Дано тръпката , е нещо постоянно и да има бъдеще .
Дано осъзнаеш, какво загуби.
Хората са такива, оставят питомното, за да гонят дивото. Защо ? До кога ? Животинското ще излезе ли от човека, и ще започнем ли да мислим с разума , а не с първичността?
Успех.
Нищо нямаше значение, нищо не би докоснало човек , нямащ нищо в душата си , не си хабете нервите и чувствата , уважавайте се повече. След време ме потърси, но беше излишно.
Специалният беше само един, ако на всеки слагах такова величие , то никой нямаше да е специален.
1.Има ли изкушение, на което не можеш да устоиш?
- Не мога да се контролирам с храната. Преди всичко шоколадът ме побърква.
2.Какво правиш, за да се глезиш всеки ден?
Като жени трябва да обръщаме внимание на един много важен факт и това е да не забравяме нас самите, да намираме пространство е основно. Аз обичам да спя по осем часа на ден иначе не функционирам добре. Обичам да ходя на танци и да си почивам максимално добре, но обичам и да получавам внимание.
3. Кои са моментите, които посвещаваш на себе си?
Неделята. Определено е времето за мен си. Тогава си измивам косата правя си плитки, лакирам се , гладя , разкрасявам се, маски , кремчета и се излежавам в къщи .
4. Гаджетата ти ревниви ли са били?
Представяте ли си и двамата ако сме били ревниви хаха щеше да е войната в къщи. Не не, те бяха зодия курволей обичаха да ме карат да ревнувам , понеже те грам не са ревнували , им беше готино да ми тъпчат самочувствието. Не мога да кажа , че се научих да го контролирам , но се уча.
5. Какво би казала на хора, които казват, че искат да се омъжат за богат съпруг?
Разбирам ги, но не споделям тяхното искане. Може би искат сигурност финансова, аз искам от онази другата, която не се купува с пари.
6. Каква е твоята формула да се обичаш?
Да не спирам да уча и да правя неща, които ми носят радост и усмивки.
Обичам се заради сърцето , което е още цяло и не се е отучило да обича.
7. Смяташ ли за консервативна или си по-релакс?
А бе , доста съм си консерва. Старомодна ме определят близките. Просто хаотичността и безпорядъка не ми харесват. Не обичам така да се каже , всичко да минава през просото. Искам да е перфектно или близо до перфектността да е изпипано , и да е както традицията повелява. Много ми се смеят като кажа ей на Прошка се ходи при баба , (понеже нямам кумове , защото починаха ), с тортичка и се прескачат листници за здраве. Е да ама така е по моя край , а и вече никой не уважава по-възрастните . И вече всичко е ъпдейтвало , не бивало да се гледа назад. Дрън – дрън.
8. Какви са отношенията ти със сестра ти?
Обтегнати . В сериозен пубертет е . Ще порасне , обичам я, това е важното.
9. Как се грижиш за кожата си?
Не се грижа. Имам кремче хидратиращо ама забравям да го мажа всеки ден. А ми е изключително мазна кожата и не само на лицето ами и на кожата на главата и имам мазни корени. Ама че гадост.
10. Какво те кара да се чувстваш секси?
Това, че като съм с впити дънки ми гледат голямото дупе, явно на някои им харесва.
Моми македонки , песна да запеят , момци македонци оро да играат...
...картинкатаа...заля ФейсЪ..
Всички да са здрави и благополучни!
