Тъгувах през цялото време , на уж ваканцията ми на морето. Бяхме 7 дни в База за отдих на МВР Зеленика в Китен. Не спрях да плача през всичките дни. Беше тъжна почивка. Тялото ми беше там , а мислите при него. Нищо не беше в сила да ми оправи настроението. Имахме подсигурена закуска, обяд и вечеря, сервираха и ни отсервираха , бях със семейството си ( без сестра ми), и беше спокойно и морско, но пак … нещо, някой , той.. липсваше …. Макар да не беше мой нито в мислите ми , нито на яве.
Първият ден , не правихме плаж, като пристигнахме само се настанихме и ходихме да почиваме. Имахме включена само вечеря и беше ми супер тъжно, само майка ми слезе да вечеря с мен долу в стола, а баща ми беше в стайчката горе, и чакаше да му донесем в купа вечерята. И така приключваше деня ми на морето в 7 часа като се качвахме нагоре с купите с вечеря.
Вторият ден правихме плаж след закуската и после след обяда до 18 часа, и се прибирахме да се изкъпем за вечеря и пак слизахме с купите и така приключваше всичко. Нашите просто искаха да си почиват а не да се разхождаме по града.
Третият ден закусихме , ходихме на плаж, обядвахме , спахме малко и ходихме на разходка по Китен. Нещо ме ухапа и викахме спешна помощ, обаче тя като дойде , каза че прегледа струва 40 лв понеже били частна клиника, и я отказахме и тя се върна. Плаках цялата вечер , палеца ми беше подут.
Не спирах да мисля и за Христо , с нея ли е пак, заедно ли ще живеят в апартамента новият му в Дружба 1. Терзаех се от мисли за нещо не реално за една химера.
Искам да го изпиша, изплача, изстрадам вече, пресъхнах … а той е още тук в сърцето, там в мислите и дълбоко в душата ..
Не почивка , а мъчение , изтезание , че не усещам устните му по моята кожа, че е там, че не е щастлив, но е страхлив и може би търси друга вече, или я е намерил, за да има нещо сигурно преди да остави Станислава. Или ще е с нея , защото само тя търпи изневерите му, защото само тя го приема след като е бил вече с друга, и дори да се виждат 1 път в седмицата пак е готова да е с него. Само и само да не е сама, и двамата се лъжат че е любов, че е връзка, но и аз съм излъгана, че уж много скоро ще се разделят , а все по-често се тагват от разни места. А мен това , като го видя и ме боли.
Четвъртият ден на мрънкане от моя страна , мина малко по-различно понеже се видях и с колежката , която работи в този град, за лятото.
Петият ден, мина най-изморително, ходихме за кафе преди закуска, после на плажа, после по града, пак по плажа и вечерта разходка и кафе долу. Обаче пак бързо се прибрахме, защото нашите се оплакваха, че ги ядат комари.
Шестият ден мина обичайното с повече разходка след вечеря, купихме си магнитчета и летни тънки дрехи за този сезон.
Седмият ден се видях пак с Теди за мъничко, едно кафе време , и всичко останало беше по старому.
Това беше моята почивка, моето море, там си прахосах последните 10 дни от отпуската.
Не исках да натъжавам нашите като им казвам, че е гадно и скучно , но те искат да си почиват по-често , а аз да сме ангажирани с някакви неща, разходки , кафенца и т.н
Вече съм в София, и съм тъжна ,че до заплата няма да ходя на танци, понеже нямам пари да си платя картата. Приятелката ми се прибра за Петрич и се разминахме и сега съм си самичка нито има с кой да изляза , нито да отида на танци, нито с някой да поговоря, седя си и четох малко за последния ми изпит, и реших да напиша нов постинг.
Нямам планове за лятото вече, свърши се моята ваканция само работа и тъга ме чака.

Здравей, zdrachna. В Китен не съм отсядал, но на плаж съм ходил. Беше добре, но преди повече от двадесет години. Сега сигурно и там са го засегнали промените. Жалко, че се е наложило да ходиш на преглед, заради ухапване.
Поздрави!