Ей момиче, ще си забравиш чадъра.
Или искаш да вървиш, под дъжда ...
искаш да размислиш върху своите проблеми
искаш да спреш за малко тъгата....?
И така по детски
без капка разум
хукна навън,
а валеше като из ведро.
И така едно момиче
уж беше жена,
а така по детски
без капка суета
излезе съвсем сама
без чадър под ръка
да тича под дъжда.
И така това момиче,
а не жена
поне за части от деня,
макар да изглеждаше глуповато и наивно
за масата тълпа
беше истински щастлива,
напук на всички
ей там,
под дъжда.