Животът за едни е майка , а за други мащеха. Не е поредното оплакване от съдбата, а е просто изповед на една ранена душа,  която малко по-малко губи всичко.
От 12 август тъна в черна тъма и няма измъкване. 12 август беше последният ми работен ден и от тогава съм БЕЗРАБОТНА! Да, изгубих смисъла да съм в София,  моята работа. Съвсем подробно обясних, как ме измамиха да напусна училището уж че ще ме вземат в болницата и после как ме прецакаха и пред очите ми други подписаха договор.
2 месеца ходя по интервюта , не интервюта а по мъките. Не съм вярвала ,че ще е толкова трудно за човек с 2 висши и огромно желание за работа. Като с клизма, ми минава всеки ден, измъчен , изтормозен. Пълен с въпроси, ще се върна ли на Петрич или ще се реализирам тук. О, Боже! Толкова ли съм грешна , с кое го заслужих всичко това? Толкова много интервюта и нито 1 предложение за работа. Кой толкова ми е завидял ,че уча и работя, че днес аз съм в 9тия кръг на ада и единственото, за което се моля, е да започна работа и да се установя тук. Танците съвсем изостанаха, покрай мойте безкрайни прибирания надолу. Мъчно ми е вече като се прибирам , всички ходят на работа , даже и сестра ми е заета с училището,  а аз като пенсионерка си седя у дома. Много ми е гадно . Боли ме, най-вече че съм товар за нашите , които ми дават трудно изкарани пари, за да идвам по интервюта,  на които ме мачкат и отрязват. Бих била щастлива ако се прибирам за няколко дни да си почина, и после се връщам на работа. Не искам вече да плача, не искам повече сълзи. Мисля че след всичко изтърпяно,  съм станала достатъчно силна , моля те взех си поуката, не ме калявай повече. Искам да има слънце ,искам да има усмивка на моето лице. Стига тая мъка, стоп на страданието. Не мога повече... ще се срутя, както всичко се срина покрай мен.
А Христо... Христофор Колумб Откривателя на курвите, каза че вече цял месец е сам. Скъсал е със Станислава. И идваше да ме взима от общежитието, предишните пъти ходих при него без да ми трепне окото , знаех че е курвар и няма да му позволя да спи с мен и да ме зареже или измами както го правеше с нея и с всички. Но онзи ден , дори ми стана болно ,че отивам при него на гости, дори да не правим нищо. Че все едно мамя,  родителите си , които обичам повече от всичко на света, като им спестявам къде ходя. Обичах го, но той уби малко по-малко всяка частица от чувствата ми към него. Може би е останала една мъничка още, която се надява наивно,  той да се промени и да ме заобича. Макар че тези хора не се влюбват в човека, а чрез 2рата си глава се влюбват в секса, който правят с лесните момичета.
Живота ми сякаш е на пауза. Спрял си стой,никакво развитие, ако се случи нещо след дълго чакане , то е негативно.
Казваха, че съм момиче заслужаващо да получава само цветя, истината е че единственото , което получих са бурени. Бурените на живота не можеш просто да ги изхвърлиш, трябва да се пребориш с тях и да ги задминеш.
Не ми се мисли какъв ще е живота ми ако се върна в моя град, далеч от танците, приятелите и развитието .
Не ми се мисли дали ще оцелея ако продължават да ме отхвърлят от всякъде.
Не ми се мисли как ще  е утре, когато отново съм на интервю , и как надеждата,  с която отивам , е разбита на пух и прах ,когато се прибирам.