В най-женският месец, най-женската седмица, най-женския период, искам да усетя какво е да си истинска жена, какво е да бъдеш жена, обичана, запомняща се, желана.
Мина 8-ми март, празника на майката . Освен като такъв, ще го запомня и като деня на сдобрението с приятелката ми, която бях отписала вече и мислех, че всичко е изгубено безвъзмезно.Паник атаките също не са се появявали, чувствам се спокойна. Макар в този период на силно раздразнение от всички и всичко нещата не излизат извън контрол. Женски месец казват, а кой прави жените щастливи? Не е ли празник на онези,които ни карат да цъфтим от щастие. Жената е жена щом силен момък я залюби, под една висока планина , и сърце за нея да погуби...
От това имаме най-голяма нужда. Някой да ни обича, толкова силно, че да не мислим за друг, за друго нещо, за работа, за грижи, за проблеми, за депресии. Мъж си трябва!
В най-женския период имам нужда повече от всякога да усещам, че има някой до мен, не виртуално, не на думи, не на празни обещания. Искам го тук! До мен! Да съм му в ръцете, на сигурно място. Имам нужда от обич, внимание , нежност...
Физика или химия, не това не е пост да ви запознавам със сериала, който гледам. Просто искам да наблегна на двете думички в такова словосъчетание. Физика - макар че малко хора казват , че външното не ги привлича - не е така. Всеки рано или късно си търси някой според физиката му.Дали е пълен или не, да мирише кожата му, дали е с голям нос, или просто дали ни грабва окото.
Химия- дали я има химията/искрата привличането на двама души. И кое е по-силно, кое ще изберем, колко сме порасли да понесем последиците от нашите действия, готови ли сме на 22 години да поемем цялата отговорност, а не да се крием зад младостта, неопитността.
Физиката или химията излиза на преден план и кое е по-силно от тях, кое надделява?
Има човек със сходни на моите интереси, умен, добър, висок, без брада, сериозен, защо да отлагам да разбера дали ще има химия? Защо да гоня вятъра? Защо да очаквам да бъда искана и обичана, от човек отхвърляш ме много пъти, за който не съм единствена, не мисли само за мен, не пише само с мен, не мечтае само за мен? Защо да продължавам да съм вярна на идеята за човек, който не е верен?
Времето препуска...
живота си тече
каквото си пропуснал
пропуснал си момче.
Ново начало, нова възможност да ми покаже едно фармацевтче, че той е човека. Няма да се спирам, няма да мисля дали ще ме боли, дали ще страдам, дали пак аз ще изгубя. Заслужавам да усетя истинска топлина, заслужавам да усетя , че съм намерила човека. Заслужава да му дам този шанс. Ако е точният човек ще остане до края, няма да се отказва 100 пъти, няма да е несериозен спрямо мен и емоциите ми, ако не е той човека- ще остане в забравата, но поне ще имам опита от срещата.
Пак си казваме край- вече с теб - НИКОГА
но се връщаме по-жадни от всякога ...
Март- жеският месец- и той ще премине.и женският период също. Но копнежа за търсенето на липсващата част от щастието ми- не. Макар вътрешно да съм си казала, че не го търся принца, не търся любовта, а чакам тя да ме намери, съвсем не е така. Личи си по очите, по самотата режеща като нож, по студенината в сърцето и изпитващата жажда и нужда за любов и страст.
Утре е нов ден, утре е празник на народните танци, на народната музика, на рожденният ден на ансамбъла,в който танцуваме. Утре е нова надежда за нещо ново, чисто като бяла роза, чисто като сълза ... като мен. Утре е и продължение на търсенето на щастие и изпепеляваща ме любов, утре е и ден за сбъдване на мечти, дано ми се случи. Вярвам! Искам да повярвам, че другата година и аз ще празнувам 8ми март и аз ще съм преминала прехода от девойче в жена. Появи се, изпълни ме с любов, щастие радост, направи ме ЖЕНА. Готова съм за теб!
Някаква измама,
дай ми да се хвана,
нещо мило ми кажи,
искам да повярвам
затова ти вярвам
и на явните лъжи.