Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 22:21 - една моя, такава история..
Автор: zdrachna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 774 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 17.12.2017 22:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Доста е лично, за да ми е лесно да го споделя, но е товар, от който искам да се отърва.
Как започна моята „такава “ история? Как се стигна до диагнозата и как се справям, ще ви разкажа в тези редове, който следват.
Моето влошаване на състоянието датира от месец юли на тази календарна година. Последните дни от месеца бяха най-тежки, приключвах стажа в Правителствена болница, и ми предстоеше прибиране за лятото в къщи, момичетата, с който обитавах 1 стая, започнаха да се държат по-лошо и невъзпитано от преди, и понеже е лято и не учат, нямат изпити, нито стаж, си търсеха с кого да се заяждат, няколко вечери съм спала на светната лампа, защото не искаха да я гасят, други вечери ме пръскаха с вода, дори са ме бутали, но предела на всичко и основното, което отключи паник атаките, беше срязването на завесата/пердето ми.
Изтърпях всичко, цената беше висока, най-високата – ЗДРАВЕТО МИ. Трудно ми е общуването, даже невъзможно с прости хора, с умен човек все ще се разбереш, с луд трудно, но с прост е невъзможно.
Прибрах се в родния ми град Петрич, проблемите не свършиха, даже се задълбочиха, сестра ми бе нарочена като най-долната в класа, бе принудена от директорка и учителски състав да се премести в друго училище, диоптъра и се повиши и лекарите казаха, че почти не може да вижда с едното око.
Продължих шофьорските курсове, като ни измамиха с много пари, освен това не спрях да се притеснявам цяло лято за предстоящата класация в общежитие, имах вътрешно предчувствие, че ще е от трън та на глог, както и стана.
Получавах няколко седмици, сърцебиене, придружено с нощно изпотяване и безсъние, ръцете ми трепереха, бях нервна и само качвах кг, по едно време бях толкова нервна, че за малко не си глътнах езика, щеше да е края. Постъпих в спешното отделение на Петричката болница, бях там 3 дни на успокоителни, усетих че това е дъното, и ако искам да запазя себе си и здравето си, трябва сама да се взема в ръце.
Но така на думи е лесно, да възстановиш разбита психика, и нервна система, всичко в мен беше покушено, трудно ми беше , но дадох на времето – ВРЕМЕ!
Не е лесно , да се възпламениш от пепелта, не е казано да е скоро, постепенно, малко по-малко се събирам. Ходихме на разходки сред планината, пишех поезия и се занимавах с приятни хобита, за да мога да се отвлека малко от мислите. Малко по-малко се възстановявах, до определен период, когато всичко това се завърна, по-тежко и болезнено от предния път.
Господ дава изпитания на хората, които те могат да понесат и да станат по-силни.
Успех на всички борещи се, бъдете здрави!
image





Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109501
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031