Обичам това време от годината!
Снежно е, нежно и красиво.Времето,когато бяла покривка е покрила всичко и е чисто и свежо,усеща се във въздуха. Всичко напомня за наближаващите празници,така очаквани от мен.Да, наред с хубавата атмосфера зимата носи и много не толкова хубави последици. Ставането 2 часа по-рано за да се оправиш, "опаковаш" с дебели дрехи и да стигнеш на време макар трафика и блъскането в градския транспорт. Кишата по пътеките и тротоарите и студения вятър, който разклаща клоните на дърветата и голяма преспа сняг падне отгоре ни. Макар далече от семейния уют, като погледна през прозореца ми става топло на душата. На ясно съм, че пламтящия огън в камината и обичта на семейството,топлия шоколад и коледната елха, светлинките, много ми липсват и не могат да се заменят от нищо, но все пак,самата атмосфера е повече от зареждаща и предвещаваща идващите любими дни.
Бих искала, когато навън, а и не само и студено, бяло и  романтично, да не съм сама.Да има някой, който да успее да ме стопли. Някой не прекалено голям, не прекалено малък, не прекалено самотен, за да запълва запълва празноти, а нормален и сериозен човек, имащ в себе си много любов, търсещ на коя да даде.
Красиво е, снежно е, чисто,бяло,свежо, леко на душата, но и толкова меланхолично и чакащо е в мен,чакащи Коледа, светлите дни, прибирането вкъщи при семейството,но и чакаща онова чудо, онази любов,от която имам най-голяма нужда.
Там ли си? Мислиш ли за мен? Копнееш ли да ме откриеш, както аз теб? Съществуваш ли или си плод на една обичана илюзия? Дано Коледното чудо тази година бъдеш ТИ! ❤