Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2020 21:24 - Мой ден в Петрич и лексикон.
Автор: zdrachna Категория: Хоби   
Прочетен: 482 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 23.02.2020 21:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Здравейте, читатели! Както ви обещах този пост главно ще бъде посветен, на това как протича един мой ден (в Петрич, ще направя същото и за София, но по-натам) не съм пропуснала и лексикон въпросите за опознаване или поне тези, които намерих и харесах хаха.
На 21ви петък, си тръгнах след работа и се запътих за Централна автогара да си купя билет за автобуса за Петрич. Разбрахме се с Пони да взема 2 И да я изчакам там на сектора. 16 И 40 бях на автогарата и купих билетите, тя работи до по-късно и я изчаках. Бях много гладна , но повече ми беше студено и реших да си пъхна ръцете в джобовете и да се стопля. Пропуснах да кажа,че последният рейс за Петрич е в 18 часа и трябваше близо час и малко да стоя и да чакам. Знаете колко не обичам да вися и да чакам,но нямах друг избор, в такива моменти дори не ми се чете или ровичка в нета,заради студа пръстите ми си вкочетяват.
Няма да повярвате,че докато чаках на студа изнервена от всичко срещнах Теди. Душичката ми колежка, която ще заминава за Мюнхен с приятеля й немец, съвсем случайно когато си гледах обувките и тя дойде и ми каза :
- ей Пате виж как случайно се засичаме. Много се радвам да се видим.
- Тедиииии, за къде ще пътуваш ти? Гушкам я.
- Отивам в Ямбол за да се видя с една приятелка ние често си ходим на гости.
- Еее супер,да си прекараш хубаво. Кога ти е рейса ?
- В 17 И 30 , имам време може да си поговорим малко.
- Добре Душичката ми, аз съм малко гладна имам баничка в чантата искаш ли да си я разделим?
- Оооо Пате, аз имам дюнер не ме мисли.
- ох и аз искам . ( попринцип съм така от малка видя ли нещо и ми се преяжда и после ако това което съм видяла не го отхапя поне 1 залък ме заболява коремчето)
Хапнахме и Пони дойде, запознах ги, въпреки че тя не иска да я запознавам с мои приятелки и познати.
Поговорихме си малко,питах я защо приятеля й не я изпрати до автогарата . Понеже винаги си мисля, че като си обвързан той ще прави много мили неща за теб и ако го помолиш да те изпрати ще се съгласи и ще те гушне на автогарата. Може просто да се заблуждавам и изобщо да няма такива момчета вече. И най-голямата ми грешка да смятам,че след като аз бих направила за момчето ми това и той би го направил.
Стана време за автобуса й и се качи Тединка, разбрахме се да се видим тази седмица.
Говорихме си малко с Пони и един батко ни помоли да му пазим сака за да отиде да си вземе нещо за хапване.  Тогава тя ми каза като се върне да му поискам фб или номера и да се запознаем.
Той седна до мен и ми благодари, аз му казах че няма защо и това беше . Досрамя ме да го заговоря като не знам нищо за него,а и после като хвърлих едно око на телефона му като го държеше видях че праща сърца и целувки на др момиче.
Качихме се в автобуса и към излизане от София заспах. Прибрахме се ,вечеряхме с нашите и после пак си легнах на спинкам.
На сутринта станахме рано към 7 и 30- 8 . Нещата които най не харесвам е и през почивните дни да стана супер рано. Събота беше задушница и ходихме на гробищата да запалим свещички за починалите близки. Тъкмо си направих кафе и бях по пижама ощеее и леля ми дойде у дома. Постоянно даваше зор да побързаме, аз исках да си изпия 3 в 1то и да се оправя на спокойно. Бързах ,бързах и ми остана кафето и тръгнахме. Минахме през всички близки,и излязохме с майка ми навън по сергийките с мартенички, взех за да дам на момичетата , но така и не си харесах за мен. Най-много ми хареса едно магнитче мартиничка с двама родопчани в народни носии много ги обичам 😍,защото нямаха македонци.
Търсехме риза после,бяла изчистена за изкачат напред. Каза че в сряда щяла да ходи да зарежда стока от Гърция и майка ми да отиде да вземе. Ох .. свършиха мъките.
Прибрахме се И почнах да готвя, защото знаехме че неделя ще садим лозе и после в 5 И 30 ще пътувам с Пони с кола за София .
Накрая на деня бях съвсем умряла и изморена и хоп спешъла ми писа. Много се зарадвах.
Неделята също беше мега натоварена , но да като цяло не мога да си почина в моя град за 2 дни и то не пълни.  Затова рядко се прибирам ако нямам повече дни.
Итс тайм фор лексикон.
Как се определяш в този етап от живота си, в който си сега?
- Като незавършена. Има какво още да се желае, в образование ,работа и личен план.
Труден етап е и имам нужда от подкрепэа , но и без нея ще се справя.
Какви са следващите ти стъпки в професионален план?
- ВМА- върха на целите ми в България. Иначе за напред да развия частната си дейност.
Кои смяташ, че са законите, на които трябва да се подчинява любовта?
- уважение,търпение,зачитане на мнение и становище на другия, приемственост, обич.
Какво е успехът за теб?
- Да се прибереш в собствен дом и да си доволен от себе си.
Какво обичаш да правиш извън блога?
- да чета, да пиша,да ходя на народни танци, да гледам филми, да спинкам и да получавам внимание и да давам де.
Би ли се омъжила?
- Да,Да,Да! Искам сватба,искам да съм булка,искам да е празник на нас , и нашата любов.
Как е сърцето ти в момента?
- Възстановява се.
Какво си искала цял живот?
- да имам семейство.
Нещо, което много малко хора знаят за теб?
- давам 2ри шанс , за да ме наранят за 5ти път.
Появиха се 2ма дон Жуана, единият малко коте на 18,а другият смелчага на 27, който заяви още в началото : " ще си моя". Никога не са ми допадали такива превземки с голямо самочувствие, но хубаво да знаеш ,че някой иска теб, макар и само за да те спечели. Рано е да си давам мнение за бъдеща развръзка нито с ученика нито с финансиста, дано има смисъл от комуникацията и да не си останат нещата само онлайн.

image 




Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdrachna
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109519
Постинги: 103
Коментари: 31
Гласове: 163
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031