Отказвам се!
Съвсем категорично и с болка в сърцето , днес аз реших ,че няма смисъл борбата ми за оставане и реализиране в Софията.
Повече от 4 месеца , тъпча на едно място, опитвам да си намеря работа , да тегля заем и да си взема жилище тук. Е, очевидно всичко е срещу мен. Не става! Кандидатствам и кандидатствам, всячески се опитвам да остана тук, не само заради танците , а защото ми харесва да живея тук.
Започна някъде и ме молят тактично да напусна, пак съм без пари, почна някъде и все нещо се проваля, работя за без пари, доброволнически труд, и пак нямам нито стотинка.
Викат ме приятелите на Христо да сме си поговорили, отивам . Казват ми , за да докажеш че го обичаш , трябва да му вземеш наргиле. Какво правя аз , на „фона на голия ми гъз“ (петрички израз за човек без пари). Действам глупашки и импулсивно влюбено. Взимам му наргиле и алкохолна ролетка. Какво получавам ли ? Уважение, признателност, любов ? Амиииииии ….. нищо.
Звънят от Св. Екатерина, за работа в кръвна банка, добре, приемам , съгласявам се. Естествено ако има човек , които ще ме обучава , такава отговорност без обучение , не поемам. Даааааааа, добрееее , ще ви обучат , спокойноооооооо.
Да да ама да бе да, жената , която е работила това си е осиновила дете и е майчинство 3 години, а колежката й, безследно изчезнала. Идват най-различни сестри и хладилната чанта да си прехвърлят отговорността. Едната сестра от кардиология взима сутрин, друга взима следобяд и така като никоя от тях не може да ме обучи,защото и те самите не знаят къде се намират.
2 седмици ходех и видях колко е отговорно, не можем да напишем искане за кръв, нито фиш, няма дарители и си измисляме някакви фалшиви имена. ОООО не, определено разбрах че им трябва човек за черната работа.
Отиваме с някаква сестра, която само сменя банките на лежащите пациенти. Не знае нито за кръв нито за кръвна плазма. Отиваме вземаме кръв от Националния център , караме го в Пирогов да го осъвместят, там казват да чакаме 45 мин. Шофьора се кара с нея казва й ,че е тъпа патка, която не знае какво прави , как може болницата да остава без линейка 45 мин.
Майко мила, хванах се за главата, щом така се държат с жена , която вече е сестра там , как ли ще се отнасят с мен? Която не съм ОБУЧЕНА! Защото няма от кой , всеки се скатава, защото друг ще върши работата така или иначе. И когато е друга сестра , която го върши + своята работа, някак си ще и се разминат по-леко нещата, но ако има човек назначен постоянно там , какво си мислите , че ще ми се размине, на никой не му пука , че не съм обучена, ще ми кажат бай , и ще ми тежи на съвестта, че за цялата болница и реанимация и операционна , отговарям без да знам нищо, защото няма КОЙ да ми каже. Не!
Тръгнах си от там , както вече разбрахте без пари. Чакам от тогава някой да ми се обади от другите обяви за които кандидатствах, но няма нищо. И след като изгубих работа, пари, и общак след като завърша, няма какво да правя тук . За жалост , не мога да стоя само заради танците. Много ще ми е мъчно, че Катето и Ели ще ходят на танци , а аз ще съм си в Петрич тъжна и самотна, държанка на нашите… :( тъгаа
Но нямам друг избор, оставам без стотинка и няма какво да правя тук, само да бездействам и харча пари от родителите ми, не това не е за мен, винаги съм си се издържала сама , сега дори да 1 седмица не бих го понесла.
Имам още 2 изпита , коледно парти на 30ти и се на 5ти декември живи и здрави , се прибирам завинаги и вечно в Петрич . Без танци, без социални контакти без мечти и без надежда , че ще се оправят нещата….