Като изключим вече преминали семестър, и умората от последните дни на разкарване по заверки и други подобни задължения, се чувствам и адски напрегната, тъжна, депресирана и самотна.
Напрежението е дължащо се на предстоящите изпити по време на сесията. Много ми е притеснено. Толкова много материал, а толкова обемни изпити.
Днес е Атанасов ден. Един много съдбоносен ден за нашето семейство, всички бурии са се случили тогава. Сестра ми е починала на този ден, в колата на баща ми са се блъснали двама пияни, докато е бил на работа, на мен ми писаха първата 2-ка в живота по физика, и преди седмица почина моя пръв братовчед бате Наско.
Самотна съм тези дни, искам да се прибера. Усещам в сърцето ми една липса, която само семейството може да запълни. Искам да съм със семейството ми в този толкова труден момент, искам си вкъщи, там топлината не е само физическа.
Вчера след изпита по цигун терапия- по който изкарах 6, трябваше да ходя, до Еконт, за да си взема колета от мама, и не съм очаквала, че е толкова тежко, до като го донеса до общежитието ръката ми изтръпна. Още ме боли в областта на мишницата и усещам леки лимфни вързопи в тази област.
Взех книжките от Иван и ще трябва да ходя преди изпита да взема ключа за залата .
Тези дни се чувствам много самотна. Установих, че съм фригидна. Не изпитвам никакво желание да имам полов контакт, даже напротив. Гнус ме е, гадно ми е, страх ме е, не искам да го правя никога. Докато четях, много пъти прочетох, че е възможно да е на психологическа основа. Не знам може и това да е , но не променя факта, че не го мисля за удоволствие, а напротив- мъчение и съвременна инквизиция, на която не искам да се подлагам.
Освен, че уча реших да си правя и креативни, творчески почивки. За сега съм избрала да си правя визитни картички хаха. После мисля да рисувам, да съчинявам поеми и стихотворения.
Дано се стопи снега, дано се стопи и тъгата..
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Аз съм ненормална
